Георги Томов - Розариум

„Би могло да се каже.“

„Но, професоре, при вашия любимец Маслоу има един проблем — със справедливостта. Сами по себе си ред, закон, стабилност могат да осигурят някаква справедливост при наказанията. Вярно е, че много хора биха искали лошите да бъдат наказвани спрямо техните представи за справедливост, които най-често се различават от тези на закона. Но по-интересна е справедливостта на поощренията. Човек може да бъде оценен, но трябва да бъде оценен справедливо. А това е още по-субективно, защото пряко зависи от собствената му преценка за собствената му значимост Ето ти предпоставка за завист.“

„Би могло да се каже.“

Доктора разправяше за експеримент с две маймуни, на които давали различни поощрения за едно и също. Един банан за едната, два — за другата. На третия път ощетената маймуна нападнала привилегированата. Според него това доказвало колко по-умни сме хората — още първия път ще тръгнем да бием този, дето дава бананите.

Конструктът на Стария и пирамидата на Маслоу не даваха отговор на въпросите ми може би защото самият аз не бях от загрижените за света бели врани. Мен ме вълнуваха по-простички неща: какъв човек съм? Добър син, съпруг, приятел ли съм? Баща? Обичам ли достатъчно дъщеря си? Със сигурност никога не съм приемал Рая за „онова клето създание“ абсурд. Не съм ли?

Мракът навън бе все така непрогледен.

„Нищо не виждам. Нищо не чувам. Нищо не казвам.“ Изкривеното западно тълкуване на мъдростта на трите маймунки, които на Изток означават друго. „Не желая да виждам, не желая да чувам и не желая да изричам зло“, което всъщност е „не желая да върша зло“. Кои са моите маймунки? „Нищо не разбирам. Нищо ми няма. Нищо ново под слънцето.“

Какво се случва с живота ми?

Какво се случи с живота ми?

Дреме му на света какво се случва с моя живот.

„Нищо се случи.“

Звукът на клепалото ме стресна. Арката на изгрева беше последното, което видях, преди да заспя.

9. Възвръщане на душата — възстановяване на любовта! Общ свят — Общо измерение на света. Съзнателно избрано Съ-Битие, вместило всички разнообразия и различия. Пълна откритост.

Събуди ме весела глъчка отвън. Минаваше дванайсет — бях спал като праведен. Насред двора група ученици си ровичкаха в телефоните, докато се правеха, че слушат беседа за Дякона Левски. Зърнах монаха, който ми беше отворил посред нощ, и отидох да си оправим сметките. Попитах го за онзи брат, дето е завършил физика, но той е неохота смотолеви нещо, от което разбрах само „село Асен“. После запалих четири свещички за живите и една за мъртвите и си тръгнах. Учениците влизаха на групички от по няколко души в килията, където се беше крил Апостола, все така зазяпани в ръцете си.

В Гложене хапнах надве-натри отдавна изстинала баничка, а някаква бабка ме заговори:

— Закъде си, чедо?

— За Търново…

— А, таман, таман. Ше ти покажа път напречко, излиза малко преди Бели извор.

И бабето се качи при мен и подкарахме към нейното село Асен. Като наближихме, я попитах има ли манастир наоколо? То църква нямали… Оставих я в центъра и продължих. Тъкмо след последните къщи ми се стори, че трябва да свия, но бабката беше казала „само напред“. След двеста метра в нищото тясното пътче опря в частен имот — оградено място със строителен фургон и недовършена постройка, силно наподобяваща църква. Бременна жена подаваше една по една керемиди на мъж, легнал по корем на обшития е дъски покрив. Спрях, за да попитам за пътя, по-скоро да се извиня, че ще ползвам двора, за да направя обратен. Мъжът слезе и се приближи. Усмихваше се „благо“ и аз го познах. Здрависахме се.

— Михаил, приятно ми е.

— Бранимир Бонев. Миналата година се видяхме в манастира, едва ли си спомняш.

— Спомням си. Дъщеря ви беше катастрофирала, нали? Как е тя?

— Все още е в будна кома. Жена ми вече не вярва, че Господ може да помогне. Разчита на медицината.

— Че медицината да не се е появила от само себе си? Вярата в нея също е вяра.

— Имам една позната, с която сте били съученици. Кристина.

— А, Крисчето. Добро и умно момиче, завърни психология. Сигурно е стигнала далече. Няколко пъти идваше горе, но все не беше сама.

Жената донесе две бутилки бира, приседнахме на купчините керемиди. Отпихме.

— Интересно — как се стига от физиката до Бога? — не можах да се сдържа.