Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Сам е толкова разстроен, че избухва в плач. В неговите очи това е по-ужасно от опустошения Мордор. Но той не губи време и бързо засажда на негово място онова сребърно семенце, дадено му от Галадриел 124 124 Силата на Галадриел идва от вълшебния ѝ пръстен „Нения“, подарък от елфическия ковач Келебримбор; мощта му е ограничена от Единствения пръстен. . Разберете, че рождените дни са много важни за хобитите. Те имат свой уникален начин да ги празнуват. Вместо да получават подаръци, те дават. Казано ни е, че всеки ден от годината някой хобит в Графството има рожден ден, следователно хобитите получават подаръци всеки ден от годината. Това е техният начин да отпразнуват живота.

Имайте предвид, че хобитите не дават големи подаръци. Вместо това те даряват повторно подаръчета, наречени матоми — неща, търкалящи се из претъпканите им хралупи. Думата идва от староанглийското име за съкровище, дарявано на воин за изключителни заслуги в битка. В древни времена, много преди Войната на Пръстена, хобитите били принудени да се борят за оцеляване в опасния свят, който ги заобикалял. Но в началото на „Властелинът на пръстените“ всички древни артефакти събират прах в Дома на матомите (това е нещо като музей в Графството).

В тази епоха на Средната земя за хобита матом може да е някаква храна или нещо полезно, например дреха. Подаръкът вече символизира приятелството, а не бойната слава. Когато твърди, че е получил Пръстена като подарък за рождения ден, Ам-гъл светотатства над този хобитов акт на щедрост. Сто и единайсетият рожден ден на Билбо е голямо събитие, с песни, танци, игри, фойерверки и достатъчно храна за едва ли не цялото Графство. Всеки, който е гледал филмовата адаптация по „Задругата на Пръстена“, знае как изглежда хобитовото празненство. Но какво ще кажете за едно малко по-задушевно празненство 125 125 Фродо продължава традицията да празнува своя и на Билбо рождени дни (разбира се, без присъствието на любимия си чичо) всяка година след онзи славен сто и единайсети рожден ден. ?

Нека си представим рожден ден на млад хобит пет години след епичния купон на Билбо. Той е поканил в удобната си хралупа на гърба на хълма няколко близки приятели. Месец септември е. Гостите започват да пристигат по залез и са посрещнати от усмихнатия си домакин. Пръв е градинарят, тъкмо се е умил след тежката, но благодатна работа по зазимяването на градината на своя господар. След него влиза един много внушителен тип, известен в Графството със своята дебелина, той е нетърпелив вечерята да започне. Окачва шарения си плащ на закачалката и се обръща, когато „братовчедите“ нахлуват през вратата с кръчмарска песен на уста. Те са общоизвестни пакостници, дошли направо от „Бръшляновият храст“, където опитвали новото пиво.

Скоро, както казва старата хобитова приказка, „валят храна и напитки“. Приятелите празнуват и пият, пеят за празнуване и пиене, започват с песента как лунният човек останал до късно и продължават как лунният човек се смъкнал много скоро. И после повтарят двете песни, защото им е весело.

След като са се натъпкали по своя си хобитов начин, се сборичкват на шега за последната гъба, запалват си пушилист, а техният домакин започва да раздава подаръците, за всеки приятел по нещо специално. За градинаря градински ножици, джобни лули за братовчедите, за шишкавия приятел тояжка за ходене (да го стимулира за малко повече упражнения).

Гостите на младия хобит го възхваляват. Той се извисява до върха на Празничното дърво. Не, до луната! Нещо повече! До звездата на Ерендил, която така сияе в небето!

Заедно излизат на разходка под звездите, дишат чистия хладен въздух и се чудят какво има зад онези хълмове, далече на изток, където се крият приключения и непознати земи 126 126 След унищожението на Пръстена хобитите отпразнуват с Билбо в Ломидол неговия сто двайсет и девети рожден ден. Билбо подарява на Фродо три мъдри книги, на които пише: „Преведе от елфически Б. Б.“. .

Когато бях почти на двайсет, реших да си направя хобитов рожден ден. Тогава бях много беден, на практика бедствах, и затова дадох на семейството и приятелите си матоми — книги, компактдискове и други неща, които ми бяха подръка. Предупредих всички да не ми носят подаръци, това беше част от моя експеримент. Всъщност се чувствах по-добре, като давах, отколкото като вземах, въпреки че много неща биха ми били от полза тогава. Почувствах се освободен.