Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Според мен едно от най-страхотните неща във „Властелинът на пръстените“ е, че това епично приключение с титанични обсади, демонични твари, зли магьосници, армии от призраци и грамадни, говорещи войнствени дървета в крайна сметка завършва с един човек, който се прибира в къщичката си, слага дъщеря си на скута си и въздъхва дълбоко. „Е, върнах се“, казва Сам и това е последното изречение в книгата 112 112 Дъщерята на Сам Роза се жени за сина на Пипин – Фарамир, кръстен на неговия многоуважаван гондорски приятел. .

След колежа дълги години с моята луда по Толкин приятелка бяхме принудени да живеем отделно, разделени от хиляди километри, понякога от цели океани, но ние си останахме верни, надявахме се, че някой ден ще сме заедно, знаехме, че това ще се случи, ако не предадем любовта си. Сега, подобно на Сам, имам своите син и дъщеря, които да прегърна, и знам истината за живота: щастливото дете на коленете ти е по-силно и от най-силното вълшебство в Средната земя. Все още съм влюбен в онова момиче, което срещнах в колежа. Още се чувствам късметлия, че тя реши да се омъжи за мен… след много дълъг период на годеж.

Толкин умира по-малко от две години след жена си и пожелава да бъде погребан в същия гроб. На надгробната им плоча, под имената им, по негова заръка са изписани прозвищата, с които се наричали: Берен и Лутиен. Над половин век той бил влюбен в една и съща жена. Вероятно се е надявал, подобно на героите от книгите си, че с жена му ще имат втори шанс да бъдат заедно, дори след смъртта 113 113 Можете да почетете гроба на Толкин в гробището Улвъркоут в северен Оксфорд. Ето какво пише на плочата: „Идит Мери Толкин (Лутиен) 1889–1971; Джон Роналд Руел Толкин (Берен) 1892–1973“. .

Мъдростта на графството ни казва: Истинската любов трябва да се брани с храбростта на воин, но иска и търпеливата грижа на градинаря.

Между жителите на Графството съществува особено другарство, което е повече от обикновеното приятелство. Фродо и неговите приятели са задруга много преди деветимата пратеници да отпътуват от Ломидол. Между хобитите има връзка, която не може да се прекърши, в тях се въплъщава поговорката „Приятел в нужда се познава“ 114 114 В началото на „Властелинът на пръстените“ Фродо е петдесетгодишен, Мери е на трийсет и шест, Сам на трийсет и пет, а Пипин на двайсет и девет. .

Разбира се, хобитите може да се сдърпат за чиния задушени гъби, но биха дали живота си, за да спасят обичан от тях човек, подобно на Мери, който атакува Краля-магьосник от Ангмар, за да предпази Еовин; или на Пипин, който хуква по улиците на бедстващия Минас Тирит, за да предупреди Гандалф, че се готви изгарянето на Фарамир; или на Сам, който се сражава с чудовищния паяк Корубана 115 115 Корубана е злият домашен любимец на Саурон. Мрачният владетел ѝ изпраща живи затворници, за да я храни. Ако Ам-гъл има нещо като приятел, това е този отвратителен паяк. .

За първи път забелязваме непоколебимостта на полуръстовете в „Хобит“, когато Торин и джуджетата му са уловени от гигантските паяци на Мраколес и увити в пашкули. Билбо има всички основания да се обърне и да избяга от това ужасно гъмжило паяци мутанти, но той няма да позволи приятелите му да бъдат изсмукани от тези членестоноги. Похвална е смелостта му да атакува чудовищата. Но проявената храброст идва от верността към приятелите.

Мери и Пипин са също пример за упорито приятелство. Знаят, че Фродо заминава на някаква опасна мисия, затова пазят в тайна намерението си да тръгнат с него, но го последват „каквото и да става, чак до края“, както му казват. В Ломидол Пипин съобщава, че ще трябва да го вържат, напъхат в чувал и да го изпратят обратно в Графството, ако не му позволят да продължи нататък с приятелите си чак до края на пътешествието. В определени моменти вероятно на Гандалф му се ще Елронд да бе предприел тъкмо това с младия Тук 116 116 Понеже Пипин е под трийсет и три, по стандартите на Графството той се смята за непълнолетен – тийнейджър. .

Сам е образец за това неуморимо приятелство. Той тръгва с Фродо към ада на Мордор с ясна представа за опасностите и със съзнанието, че може би няма да се върнат в Графството. Въпреки всичко отказва да предаде любовта си. Той постоянно се опитва да развесели Фродо, никога не се отчайва и натъжава, колкото и невъзможна да изглежда задачата им. Където и да се намират, той насочва мрачните мисли на Фродо обратно към светлината на Графството там е коренът на тяхната дружба.