Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Това, което всъщност казва Гандалф за хобитите, е, че са безстрашни. Те може да не притежават вродената храброст на Арагорн или Боромир, но не ги съкрушава дори надвиснало бедствие и гибел. Вероятно Гандалф инстинктивно изпраща Билбо заедно с Торин и компания, защото разбира, че добродушният хобит ще изиграе важна смекчаваща роля сред вкиснатите джуджета. Заради желанието си да спаси своите приятели от сигурна смърт Билбо открадва камъка Аркен и го дава на елфическия крал, като с това предизвиква убийствената ярост на Торин. Но накрая джуджето и хобитът се сдобряват, макар и на смъртното легло на Торин.

Ако някога сте губили добър приятел или член на семейството, сцената с умиращия Торин за вас ще е от особено значение. Много е мъчно да преглътнем гордостта си и да помолим за прошка, или да простим на онзи, който ни моли за това. Такава е човешката природа, че най ни боли от онова, което смятаме за предателство, щом го е извършил човек, комуто сме вярвали или сме го имали за близък приятел. Ако Билбо може да поднови дружбата си с онзи, който го е наричал „плъх“ и се е канил да го метне от висока стена, то и вие можете да се сдобрите с човек, който е наранил чувствата ви.

В „Завръщането на краля“ Сам показва забележителна способност да прощава. След като спасява Фродо от Кирит Унгол, обзетият от безумство Фродо под влиянието на Пръстена избухва яростно срещу приятеля си и го обвинява, че се е опитал да му го открадне. Щом се съвзема, Фродо моли за извинение, а Сам само обърсва сълзите в ръкава на ризата си и прощава на своя приятел. По-късно, когато Фродо не е способен да ходи от изтощение и не може да помръдне и сантиметър повече, Сам го качва на гърба си и го понася като свое дете по стръмните сипеи на Ородруин 120 120 Ородруин е елфическа дума за Съдбовния връх и означава „горяща планина“. .

След като хобитите прогонват нашествениците от Графството в „Завръщането на краля“, те си устройват спокоен живот. Сам се жени за Роузи и двамата се настаняват в Торбодън, за да се грижат за Фродо, който продължава да страда от старите си рани (и физически, и психически). Той е като ветеран от Първата световна война, който страда от травмите на окопа. Фродо обаче се чувства късметлия. Той знае, че в цялото Графство няма друг хобит, който да се радва на такива грижи. След Войната на Пръстена Мери и Пипин прекарват дните си в „шляене“ по пътеките, в песни, в смях и в увлекателни разкази. Но най-вече се прочуват с „чудесните си празненства“. В крайна сметка навярно най-голямата заплаха за Саурон не са рицарите, а връзките на обичта, които не позволяват на хобитите да изоставят своите приятели в мрака и отчаянието.

Мъдростта на Графството ни казва: Звезда да сияе над часа на срещата с нов приятел и да озарява сетне дългия път на вашата дружба 121 121 Мери и Пипин отпътуват за Гондор, за да бъдат с Арагорн, и малко след това умират. Погребани са от двете страни на последното ложе на краля в новата гробница на Минас Тирит, тъй като старата е изпепелена от лудия Денетор. .

Празничното дърво е гигантско дърво малко на юг от Торбодън и ни става известно покрай прочутото празненство на Билбо за неговия сто и единайсети рожден ден, което събира стотици хобитови семейства от цялото Графство да отбележат неговия и на племенника му Фродо празник.

Дървото е изключителен екземпляр, с дебел ствол и в ярки есенни багри изразителен символ на престижната позиция на Билбо в Графството. Около дървото е опъната гигантска шатра, обграждаща платнена беседка, фенери са закачени на всички краища. Точно под това дърво, преди да надене Единствения пръстен и завинаги да изчезне от Графството 122 122 В края на „Властелинът на пръстените“ Билбо е на сто трийсет и една години, и успява да надживее с една година известния Стар Тук. , Билбо изнася известната си прощална реч.

Когато Фродо и приятелите му се завръщат в Торбодън след Войната на Пръстена, откриват, че дървото е отсечено и гние край пътя. Това е една от последните злостни постъпки на магьосника Саруман, подобно на Мелкор, който умъртвява Двете дървета във Валинор 123 123 В началото на времената Двете дървета във Валинор осветяват света. След като злият полубог Мелкор ги унищожава безмилостно, боговете подаряват на света слънцето и луната, за да светят на обитателите на Средната земя. . Саруман иска да унищожи всичката радост в Хобитово. Най му прилича да унищожи дървото символ на рождените дни.