Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Билбо няма много за какво да пее на път към Самотния връх, а и джуджетата никога повече не използват инструментите си. Но този хобит, толкова непоетичен, преди да поеме на това приключение, се завръща у дома с душа, пълна с поезия. Когато двамата с Гандалф се отправят обратно към Графството, Билбо започва да рецитира своето известно стихотворение „Започва път от моя праг“.

Когато и да се върна от пътешествие, особено ако съм пътувал надалеч и задълго ме е нямало тези думи звучат в ума ми. В тази песен са някои от най-прекрасните стихове, писани някога за съблазните на пътя. Тя е за страстта към приключения, но и за удоволствието да се върнеш пак вкъщи. На по-дълбоко ниво може да бъде мислена като песен за смъртта и пътешествието на душата, което продължава дори след като животът е приключил. С джуджетата тръгва един прекалено подреден и праволинеен хобит, но в Торбодън се завръща трубадур. Билбо прекарва остатъка от живота си в съчиняване на песни и стихотворения 130 130 Произведението на Толкин „Приключенията на Том Бомбадил“ съдържа песни и стихотворения, уж писани от Билбо и Сам (включително и една, наречена „Земеслон“, която сигурно идва от перото на онзи запален по земеслоните градинар). .

Когато бях на двайсет и две, буквално изгубих способността си да говоря и пея. Трябваше да претърпя болезнена реконструктивна операция на лицето си, за да коригирам генетичен дефект, и ми отне близо година да се науча отново да употребявам устата и челюстта си. Месеци наред бях на практика ням. Лицето ми така се промени, че аз трудно се разпознавах в огледалото, а приятели от детинство ме подминаваха на улицата, без да ме познаят.

Едно от нещата, които запазиха разума ми през тези тъмни за мен времена, беше „Властелинът на пръстените“. Отново и отново се утешавах, препрочитайки книгата. За да забравя болката и унижението, съпровождащи това временно обезобразяване. Четенето на Толкин беше за мен като общуване със стар приятел, като приятен разговор — разговор, който не можех да проведа в реалния си живот.

Оттогава никога не приемам за даденост своята способност да общувам и станах съпричастен с хората, които се страхуват да говорят високо или да извисят глас в песен. Ние сме общителни същества и един от най-задълбочените начини да изразим своите мисли и емоции е чрез песента.

Музиката важна част ли е от вашия живот? Разбира се, повечето от нас слушат музика или гледат някое от многото телевизионни шоута, в които се издирва нова поп-звезда. Но вие всъщност пеете ли си? Имали ли сте някога желание да научите някой музикален инструмент като китара или укулеле? Защото, ако е така, ще ви кажа, че никога не е прекалено късно да се научите. Научих се да свиря на тези инструменти доста след като станах на трийсет, а оттогава някои от най-веселите моменти, които съм преживял със семейството и приятелите си, е, когато седим заедно и свирим. Забележително е как група американци можем да изпълняваме такава дълбоко австралийска песен като „Танцуващата Матилда“, разбирайки изключително малко от чуждия текст, но все пак мощно се свързваме със сърцето и душата на песента 131 131 Във филмовата версия на „Задругата на пръстена“, първия път, когато виждаме Гандалф, той си тананика „Започва път от моя праг“, докато кара каручка, натоварена с фойерверки, по обрамчения с дървета път към Хобитово. .

Хобитите не се притесняват, ако гласовете им не отговарят на нечии високи критерии, и това е една от причините да се чувстват толкова свободни, когато изпълняват дадена песен. Те просто си пеят с цяло сърце. Но понякога пеят в мигове на ужас и самота. Когато Сам застава пред кулата на Кирит Унгол, съвсем на края на силите си, той започва да пее с „тънък и треперлив“ гласец мелодии от детството си, придружени с текстове на Билбо, чути през годините. И ето че гласът му се усилва, изведнъж от устата му зазвучава съвсем готова песен, посветена изцяло на 128 надеждата и на идещата пролет. Това е неговият начин да се пребори с мрака на Мордор.

Арагорн е свързан по едва ли не мистичен начин с музиката. Когато той и хобитите се крият на Бурния връх от Духовете на Пръстена, той им пее „Леитиан“ древната любовна балада за Берен и Лутиен. Песента отразява личната история на Скиталеца смъртен мъж, влюбен в елфическа дева. За Арагорн това е повече от песен, разказваща за отдавна отминали дни. Баладата го свързва със собствената му история и придава смисъл на живота му в настоящето по същия начин, както народните песни дават смисъл на хората по света.