Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Вместо да провокира събитията, Гандалф е архетипният вестител или водач, който подтиква жителите на Средната земя към едно или друго начинание, появява се в трудни моменти в техните приключения и ги насочва в правилната посока или направо ги спасява от огъня. Особено с хобитите той е като навъсен, но доброжелателен дядо, а те са неговите непокорни внуци.

В определени моменти Гандалф умишлено оставя жителите на Графството сами да се оправят, за да пораснат и самостоятелно да си направят изводите. В „Хобит“ той изпраща Билбо и джуджетата сами в страшната гора Мраколес (от което Торин побеснява, а Билбо се отчайва). Гандалф ги предупреждава в никакъв случай да не се отклоняват от пътя. Не спазят ли заръката му, най-вероятно ще намерят преждевременната си гибел. Разбира се, те не го слушат и Билбо е принуден на няколко пъти да спасява другарите си, като за целта трябва да събуди вътрешната си сила, за която дори не подозира, че притежава.

Тези от нас, които са родители, знаят колко са рисковани опитите ни да научим децата си за опасностите в света и в същото време да им даваме достатъчно свобода да следват собствения си път. Можеш многократно да предупредиш авантюристично настроения си седемгодишен син, че не е добра идея да играе голф на заледено стълбище нощем. Понякога обаче трябва просто да ги оставите на лудориите им, за да се научат сами.

Но Гандалф е нещо повече от баща за хобитите. Той е почти като гуру или духовен учител: Мерлин или Оби-Уан Кеноби в Средната земя. „Властелинът на пръстените“ става изключително популярен в края на шейсетте и началото на седемдесетте, когато известни икони на контракултурата, като „Бийтълс“ (самите те почитатели на Толкин), отиват да търсят собствения си Гандалф сред духовните учители в Индия. Идеята за старец, сеещ мъдрост, е в колективното несъзнавано на хората от хиляди години 142 142 Гандалф се сприятелява с Арагорн, когато Скиталецът е едва двайсет и пет годишен. Скоро след това Арагорн приема името Торонгил (вероятно по повеля на Гандалф) и прекарва следващите двайсет и три години като конник на Рохан и като воин на града Минас Тирит. .

В началото на „Задругата на пръстена“, когато Фродо се оплаква на Гандалф, че му се иска силата на Саурон да не бе нараснала тъкмо по време на неговия живот, вълшебникът отговаря: „Трябва само да решим какво да правим с времето, което ни е отредено“. Гандалф казва, че не можем да се оплакваме от съдбата си. Трябва да имаме намерение и да я следваме. Нещо повече, той наставлява Фродо, че не можем да контролираме онова, което вече е станало в миналото, можем само да решим как да реагираме на момента. На практика му дава съвета: „Бъди тук и сега“, девиз на източния мистицизъм, преминал и в Запада.

Гандалф Вълшебника е мистичен, но той самият не е мистик. Не търси последователи и не се опитва да си сформира малък кръг от последователи в Графството. Той иска хобитите да осъзнаят, че могат да постигнат всичко със своите собствени сили. Гандалф служи на по-висша сила и търси за приятели бунтари като Арагорн Скиталеца и Фарамир от Гондор.

А кой би могъл да е по-свободомислещ от онзи любим спътник в голяма част от пътешествието? Да, да, нехранимайкото Перегрин „Пипин“ Тук.

Една от най-добрите способности на Гандалф е, че понася ударите и моментално им отвръща. Когато Пипин (най-любопитният хобит в Графството) отмъква палантира от спящия Гандалф и застава лице в лице с ужасяващото огнено око на Саурон, вълшебникът разбира, че веднага трябва да тръгне към Минас Тирит и да вземе хобита със себе си. Играта се променя и Гандалф също трябва да промени намеренията си.

Краткото, но съдържателно послание, което извиква Гандалф тъкмо преди да полети в бездната на Мория, е пропито със смисъл за всички нас: „Бягайте, безумци!“ Не стойте там и не зяпайте като малоумни, когато нещата се объркат. Опитайте отново, прегрупирайте се и се пригответе за повторен опит.

Гандалф не е просто мъдрец. Той е изпълнен със състрадание. Преди събитията, разказани във „Властелинът на пръстените“, Гандалф разпитва Ам-гъл (след като Арагорн залавя окаяното създание). Вместо да убие отвратителното същество, той го освобождава. По-късно ще каже на Фродо, че изпитва съжаление към противната жалка твар, защото Ам-гъл е покварен от безкрайната сила на Пръстена. Той вярва, че Ам-гъл може да има своята роля срещу Саурон и неговото предположение се оказва вярно.

Гандалф също така трябва да прибягва до своята убедителност, когато си има работа с емоционалните и темпераментни обитатели на Средната земя. В срещата с Теоден краля на Рохан, чийто разсъдък е помътен от неговия слуга Змийски език (превърнал някогашния храбър мъж в почти парализиран параноик) психоаналитикът Гандалф на практика с думите си изправя мрачния рохански ездач пред неговите страхове с умението на специалист в лекуването на депресии.