Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Той отвежда Теоден до прозореца и двамата заедно гледат красивите поля на неговата родина буреносните облаци се отдръпват и между тях нахлуват ярки слънчеви лъчи. Капаците от очите на Теоден започват да падат. Гандалф казва на краля, че би се почувствал по-добре с меч в ръка вместо с бастун, и Теоден внезапно се съгласява. Кралят от Златния замък никога не се обръща назад и язди с достойнство (и загива с достойнство).

На пръв поглед тази сцена от книгата може и да не е толкова вълнуваща както във филмовата версия, където Гандалф прибягва до магия, за да се противопостави на демоничното влияние на Саруман върху Теоден. Но аз намирам версията на Толкин за далеч по-убедителна. Този вълшебник невинаги разчита на магия, за да постигне целите си. Човешката интуиция, съчетана с умението да убеждаваш, е ценен ресурс, макар че в нашите обществени спорове често отстъпва място на по-примитивни или бомбастични аргументи.

Разбира се, всичките комуникативни умения на Гандалф не вършат работа при Денетор, последния наместник на Гондор, осакатен от отчаяние. Денетор страда от суицидна депресия след загубата на любимия си син Боромир (и е допълнително повлиян от тайния си палантир, който му показва единствено ужасни сцени и предстоящия триумф на Саурон). Той е пример за лидер, изгубил вяра в собствения си народ. Той желае Единствения пръстен за себе си, надявайки се да го използва срещу Саурон в последния си отчаян опит.

Единствената надежда за Гондор е другият син на Денетор. За щастие, изтънченият и схватлив Фарамир на младини е учил при Гандалф и мъдро пуска Фродо и Сам по пътя им, въпреки че заедно с Пръстена ги държи в ръцете си. Митрандир, както е известен Гандалф в Гондор, явно е насадил у младия Фарамир съзнанието колко са опасни опитите да употребяваш силата на злото в името на добродетелта.

Дори магьосникът Саруман Истар като Гандалф е податлив на ламтежа за власт. Саруман също желае Пръстена, макар да знае, че е изпратен на Средната земя да пази и напътства нейните обитатели, а не да ги покварява и да ги управлява. Когато след смъртната борба с размахващия огнен камшик Балрог Гандалф е възкресен от Валарите, той носи бял плащ, символ на неговата чистота той е станал Саруман такъв, какъвто би трябвало да бъде 143 143 Гандалф убива Балрога (творение на Моргот) на Зиракзигил – един от върховете над Мория. Вълшебникът загива, но е върнат към живота от Валарите. Кралят на орлите го отнася до Лотлориен, където Галадриел го преоблича в бяло. .

Щеше да бъде чудесно, ако лидерите и менторите от нашия свят бяха поне наполовина непокварени като Гандалф, не мислите ли? Колкото повече сила получава Гандалф, толкова е по-непокварен и посветен на добродетелта. Както правилно отбелязва Пипин, тази нова бяла версия на Гандалф всъщност се смее по-често от стария Гандалф. Със силата нараства и човечността му, нещо много рядко сред могъщите лидери в нашия свят.

Един от най-важните съвети, които вълшебникът дава във „Властелинът на пръстените“, е нещо, което казва на Фродо в Торбодън в началото на епоса. Той казва на изплашения хобит, че не знае защо е избран да носи бремето на Пръстена, но единственият избор пред Фродо е да посрещне тази задача „сърцато, с кураж и разум“. Безспорно Фродо и другарите му печелят Войната за Пръстена благодарение на тези си три качества и го постигат, без да изгубят усета си за това, което ги прави хобити тяхната човечност.

Това е протоколът на Истарите.

В края на „Завръщането на краля“, когато Фродо, Сам, Мери и Пипин се прибират у дома с Гандалф, вълшебникът спира коня си малко преди границата на Графството. Той заявява на неспокойните хобити, че трябва да се върнат у дома без него. Хобитите не го разбират. Не им харесва да се разделят със своя скъп приятел. Вълшебникът им казва, че ги е научил на всичко, което може. Те са „пораснали“, уверява ги той, и са готови за всичко, което светът извън Графството може да им стовари 144 144 Иън Маккелън, внушителният актьор, който изигра Гандалф, е собственик на кръчма на триста години, наречена „Гроздовете“. Тя се намира на Нароу Стрийт 76 Нароу, Лаймхаус, Лондон. Понякога той самият е зад бара и налива бира. (thegrapes.co.uk) .

Мъдростта на Графството ни казва: Ако сте избрани за определена и трудна задача, посрещнете я сърцато, с кураж и с разум, и никога не забравяйте своето състрадание.