Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Представете си, че има два вълшебни пръстена, които правят хората невидими. Единият е даден на честен човек, а другият на нечестен. И двамата могат да се промъкват навсякъде и да правят каквото си пожелаят. Могат да проникнат в банка или бижутерски магазин и да отмъкнат каквото си искат. Те стават богоподобни. Би ли могъл честният човек да устои на това изкушение?

Според гръцкия философ Платон, не би могъл. Преди 2400 години той повдига много сходен въпрос в книгата си „Държавата“. Неговият магически пръстен идва от легендата за Гиг, овчар, който намира в гробница златен пръстен, даващ му невероятната способност да изчезва 145 145 „Ивен или Рицарят с лъва“ е френски роман от дванайсети век, разказващ за вълшебен пръстен. .

Гиг използва своя нов източник на сила, за да прелъсти една кралица, да убие краля и да завземе кралството. Платон твърди, че членовете на обществото вярват (макар да не биха се подписали под това), че нечестното поведение е по-изгодно от съблюдаващото закона. Той заключава, че неговото собствено общество би сметнало за глупак човек, който не се възползва от силата на пръстена, за да получи каквото иска. (Този вид разумно мислене напомня ли ви за някого от скорошната банкова криза?)

Със сигурност Толкин се запознал с мита за Гиг още като дете знаем, че е обичал гръцките митове. Навярно е чел „Държавата“ на Платон в училище, най-вероятно на старогръцки. Легендата за Гиг и Платоновото виждане за пръстена имат отзвук върху историите на Толкин. Ам-гъл и Билбо са двете противоположни страни на една монета честният и нечестният човек, на които им е дадена силата с пръстена да стават невидими. Ам-гъл я използва, за да убива бебета в съня им. Билбо — за да се крие от досадните Влачи-Торбинсови. Има голяма разлика 146 146 Слуховете за зверствата на Ам-гъл са разказани от Гандалф на Фродо в Торбодън в главата „Сенките от миналото“. .

Толкин взима идеята за вълшебен пръст 147 147 Според оригиналното издание на Сиела. Според мен става дума за пръстен , но… ами ако това пък е част от гениален редакторски замисъл…? :) — бел. Wizard , чиято сила развращава носителя му, и ѝ добавя нордически привкус. Историите за вълшебници и магьосници, прехвърлящи част от силата си в предмети извън телата си, за да се предпазят от нараняване, е често срещана в северноевропейската митология. Част от душата на Саурон се съдържа в Единствения пръстен, а той е направен от почти неразрушима материя и може да бъде унищожен само ако се разтопи в пламъците, в които е създаден. Докато Пръстенът съществува в Средната земя, без значение дали е на дъното на река или в джоба на връхната дреха на хобит от Графството, духът на Саурон може да го открие някой ден и отново да стане цял 148 148 За да увеличи силата на Единствения пръстен, Саурон трябва да отдаде голяма част от душата си в това нечестиво творение. С Единствения пръстен съществуват общо двайсет всевластни пръстена. .

Толкин не харесва, когато хората привиждат алегория в неговия Съдбовен пръстен. Дори пише в Предговора на „Властелинът на пръстените“ колко много мрази „алегорията във всичките ѝ превъплъщения“. За него Пръстенът е това, което е външно хранилище за душата на зло създание с магически сили способно да поквари всеки, който го притежава (Исилдур, Ам-гъл и в крайна сметка дори Билбо и Фродо). Духът на Пръстена е по същество разрушителен, защото Сауроновият дух се отличава с ненаситна жажда за власт и тирания над останалите живи същества. Следователно Единственият пръстен усилва лошите черти на всеки, който го носи 149 149 Исилдур, доблестният герой от предишната епоха, който помага за основаването на Гондор и отсича Пръстена от пръста на Саурон, знае, че Пръстенът е опасен и пише: „Безценен е той за мен, ако и да ми причинява мъки превелики“. .

Въпреки това за мнозина от нас пръстенът на Саурон дава удобна аналогия. Тя се е просмукала в културното несъзнавано: всички ние носим своя съдбовен пръстен. Може да е някакво травматично бреме от миналото ни или някакъв финансов, или здравословен проблем от настоящето. Повечето от нас се боят от бъдещето и от неизвестното, от смъртта. Какъвто и да е случаят, товарът на нашия пръстен най-вероятно ще ни унищожи, освен ако не го захвърлим. Едно от най-големите достойнства на Фродо е неговата решителност. Веднъж приел задачата да унищожи Пръстена, той не се отказва. Отправя се към Мордор със съзнанието, че никога няма да се върне отново в любимото си Графство. Решителността му се пренася върху Сам, който поема товара на Пръстена, след като Фродо е заловен от орките. Сам и Фродо преминават в Мордор през невъобразими изпитания, срещат най-ужасните си страхове. Те преодоляват тези предизвикателства благодарение на силната си воля и безкрайната сила на истинското приятелство пример, който можем да използваме в отношенията със своите собствени приятели.