Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Митовете за Еарендил са включени в първите бележки на Толкин за Средната земя, писани преди приблизително сто години. Историята за този мъж, превърнал се в звезда, е зрънцето, от което израства цялата вселена на Толкин, създадена във време на голяма тревога за нейния автор, когато завършва образованието си и знае, че веднага щом стане това, ще трябва да отиде на фронта. Над него е надвиснала кланицата в окопите и той намира убежище във фантастичния си свят. Продължава работата си по митологията за Средната земя, докато се възстановява от окопна треска във военната болница, след като е освободен от полева служба 157 157 Окопната треска се причинява от въшки. Симптомите ѝ са висока температура, болка в очните ябълки и в краката. Още двама известни писатели лежат в болница през войната заради тази болест: А. А. Милн и К. С. Луис. .

За такъв набожен католик и вярващ християнин, Толкин показва забележително въздържание да не включи собствената си религия в Средната земя. Няма и едно споменаване на думата „Господ“ нито в „Хобит“, нито във „Властелинът на пръстените“. Това е една от причините, поради която историята е толкова популярна по света: въпреки сложната митопоея 158 158 Гръцката дума „митопоея“ означава „измисляне на история“. Толкин не се опитва да натрапи на читателите теологията.

Все пак митологията на Толкин има богоподобни същества. Това са Валарите, ангеличните деца на единствения бог Илуватар. Валарите са благословени с дара на възкресението, те могат да връщат към живот в Средната земя собствените си творения. Елфите, ентите, джуджетата, хората и дори хобитите всички са „изобретени“ от Валарите, подобни на екип от обезумели разработчици на компютърни игри, които пълнят с население The World of Warcraft .

Светлината на Еарендил е и символ на прозрението. Когато Галадриел завежда Фродо до своето предсказващо бъдещето огледало, те застават под светлината на звездата, която е толкова ярка, че те хвърлят сенки по земята. Внезапно Фродо вижда пръстена на ръката ѝ, светещ толкова силно, все едно звездата Еарендил „е слязла да си почине на ръката ѝ“. Тогава Фродо разбира, че тя носи един от Трите пръстена, които Саурон прави за елфите. Галадриел му обяснява, че унищожението на Единствения пръстен, на който се подчиняват елфическите пръстени, би довело до унищожение на елфическата сила в Средната земя. Фродо импулсивно ѝ поднася Пръстена. Галадриел е изкушена от това „предложение“ да вземе „Великия пръстен“, както тя го нарича. В един от най-внушителните монолози на Толкин Галадриел си се представя като господарка на Пръстена, всички хора на Средната земя се прекланят пред нея с „любов и отчаяние“, като пред някоя страховита богиня. Галадриел бързо разбира, че изборът ѝ ще доведе до бедствие, и осъзнава, че Валарите току-що са я подложили на последно изпитание. Когато звездата на Еарендил засиява над главата ѝ и озарява нейния лик в отразения ѝ пламтящ пръстен, елфическата кралица буквално е озарена от мъдростта на Еарендил. Тя осъзнава желанието си за безкрайна власт и приема, че сега трябва да последва нов път.

Защо ни е толкова трудно да постигнем просветление в собствения си живот? Много от нас решително тръгват по пътя на самопознанието, но накрая се оказват още пообъркани, отколкото са били в началото. Или може би намираме някого, който да ни покаже важни истини, но се оказва, че този някой служи на собствените си цели. Често онези, които търсят просвещение, получават присмеха на този свят, който цени единствено богатството и властта.

Над вратата на Делфийския храм в Древна Гърция бил изсечен надписът „Опознай себе си“ 159 159 Други два надписа от храма в Делфи са: „Дай обет и бедата веднага ще те сполети“ и „Нищо в излишък“. . Самонаблюдението било важно за атиняните. Те чувствали, че наистина познават себе си. За известно време били господари на света и направили революционни открития в областта на изкуствата и науката. После обаче атиняните вкарали обществото си в безсмислена война със Спарта, съсипали „златния си век“ и изгубили независимостта си за близо двеста години.

Чувствате ли се, сякаш наистина се познавате и знаете мястото си в обществото, в което живеете? Или се чувствате като лодка, подхвърляна от вълните на морето? Лутате се насам-натам в преследване на нещо (или някого), от което не се нуждаете наистина? Истинският въпрос е: какво наистина ви прави щастливи? Можете ли да постигнете това щастие, без да пречите на себе си и на околните? Какво ще стане, ако поставим високите ценности и качество на живот пред видимия успех и се опитаме това да стане, като опростим всичко в ежедневието си? Това върви срещу интуицията ни, но такова е разбирането сред жителите на Графството. Както е написал поетът Уърдзуърт деветдесет години преди Толкин да се роди: „В получаване и харчене прахосваме мощта си“.