Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

В това време на показна консумация и масово потребление толкова ли е необходимо възрастните всяка година да празнуват рождените си дни и да ги отрупват с подаръци? Рекламистите напълно изопачават реалността и ни внушават, че единственият подарък, който може истински да ни зарадва (и да задоволи празнотата в душата ни), е нова кола или може би пръстен с диамант. Няма ли да е интересно разнообразие, ако отпразнуваме рождения си ден като хобити?

Ето нещо, което можете да опитате. На знаменития си рожден ден раздайте подаръци на всичките си приятели и роднини. Можете сами да изработите подаръците или да изберете някои малки матоми, търкалящи се из къщата ви нещо, което обичате, като книга или сувенир от ваше пътешествие. Сгответе хобитова трапеза и поканете всички, които обичате, за да отпразнувате не само вашия живот, а живота ви заедно с тях.

Лейди Галадриел няма нужда да се оправдава с рожден ден, за да раздаде подаръци на Задругата. На тръгване от Лотлориен тя дарява всеки един от тях с нещичко от собствения си запас елфически матоми: ножница, брошка, лък и стрели, пояси и кичур от косата си (за очарованото джудже). На Фродо дава кристална стъкленица, съдържаща вълшебната светлина на Еарендил. Сам дарява с най-вълшебното от всички неща дървена кутийка, пълна с пръст от Златната гора, и малко семенце на малорн 127 127 Лембас, хранителният хляб за из път на елфите, който получават членовете на Задругата, е увит в листа от малорн, за да не изсъхне. .

Вероятно Галадриел е видяла в своето мистично огледало унищожението на Празничното дърво. Вероятно знае, че за Сам най-драгоценният дар ще е възкресението на символа на Хобитово. След Войната на Пръстена Сам живее щастлив и дълъг живот. Фродо подарява на него и жена му Торбодън, където те отглеждат тринайсет деца. Може да предположим, че Празничното дърво се превръща в огромна, прочута забележителност, извисяваща се над Хълма 128 128 Новото Празнично дърво е единственият елфически малорн на запад от Мъгливите планини. .

След като десетилетия по-късно жената на Сам, Роузи, умира, опечаленият хобит, последен носител на Пръстена, напуска завинаги Графството и се отправя към Сивите заливи, откъдето отплава през морето към Безсмъртните земи. Датата е двайсет и втори септември. Общият рожден ден на любимите му приятели Фродо и Билбо.

Мъдростта на Графството ни казва: Празнувайте рождените си дни, като почетете гостите си с матома на вашето приятелство и обич.

По „Властелинът на пръстените“ лесно може да се направи бродуейски мюзикъл, защото почти всеки обитател на Средната земя е готов изневиделица да запее: от любимия ни баладист скиталец, през заклинащата могилна твар, до хора на дългокраките енти. Единствените същества, които не пеят, са орките (но сигурно щяха да крещят хевиметъл парчета, ако можеха).

Въпреки това хобитите са най-увлечените певци. Те обичат да пеят за веселби в самия момент на веселбата. Разхождат ли се, ще подхванат „пътна песен“, тананикат „песен за баня“, докато търкат косматите си крака, или разпускат с „кръчмарска песен“, докато надигат халба с бира. Те обичат да изразяват с песен радостта си от живота.

Очевидно песните са много важни при Толкин. „Силмарилион“ от който научаваме митологичната основа на Средната земя започва с космична мелодия. Небесните духове, наречени Айнури, първите чеда на бог Илуватар, напяват заедно в красива хармония, изпълвайки Пустошта със своята музика. Но полубогът Мелкор, най-силният сред тези същества, не желае да пее с останалите и създава собствена, дисонантна песен, с която заглушава и смълчава останалите. Накрая влиза в музикално съревнование с Илуватар нещо като „дуел на китари“ под небесния купол.

В „Хобит“ Билбо е очарован от джуджешката песен и това е една от главните причини да поеме на приключение към Самотната планина. Човек не би очаквал от дружина твърди като кремък джуджета да се проявят като музиканти. Но Торин и спътниците му свирят в Торбодън със собствени инструменти, които вадят от кадифените калъфи: арфи, цигулки и флейти. Представете си как банда зли Ангели на ада превземат дома ви и после изведнъж подхващат фолклорни песни!

Джуджетата пеят обсебващата песен за Самотния връх поетичен разказ за блестящо злато и искрящи скъпоценности, и беснеещ дракон. Спящата страст за приключения у Билбо внезапно се запалва и той осъзнава, че иска „да носи меч вместо тояжка за ходене“. Когато си ляга, в ушите му още звучи джуджешката музика, която може да покори душата на хобита по-силно от всякакво магьосническо заклинание. Неговите сънища са „неудобни“, тоест пълни с копнеж, който надхвърля простичкия му живот в Графството. Всички ние сме изпитвали нещо подобно. За мен това беше The Unforgettable Fire на U2 — албум, напълно различен от всичко, което бях чувал дотогава. Направо ме отвя. Тази плоча беше пълна с истории: човешките права и величието на природата, бурна любов и пристрастяване. Дори заглавието имаше смисъл препращаше към трагедията в Хирошима. Текстовете на песните затрогваха младежката ми душа. Това беше поезия. Накара ме да чета книги, да изляза без страх в света и да открия нещо за себе си. Кога за последен път музиката е направила това за вас 129 129 Няколко хеви метъл групи вземат имената си от „Властелинът на пръстените“, включително „Gorgoroth“ и „Burzum“ (и двете думи идват от езика на Мордор). ?