Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

В добрия смисъл на думата хобитите са неотстъпчиви. Те прилепват като с лепило към своите приятели. След като Духът на Пръстена ранява Фродо и той изпада в кома в лечебницата на Елронд, Сам остава до леглото му да се грижи за него, почти четири дни и нощи. Когато Мери е изгубен сред телата в битката на Пеленорските поля, Пипин го търси без прекъсване, докато не го открива и не го пренася в Домовете на изцелението в Минас Тирит.

Добрите приятели ти помагат в болест и в беда, не ти позволяват да се пречупиш, без значение с какви трудности се сблъскваш. Не мислите ли, че в наше време изглежда все по-трудно да имаш такива приятели? Всички са толкова заети, че направо ще полудеят. Време за общуване имаме толкова, колкото да напишем във Фейсбук: „В момента ям сандвич“ и това, изглежда, се брои в интернет за чудесен разговор.

Все по-трудно, а понякога невъзможно, е да останем близки с приятелите си от детинство или от училище, когато заради различните си професии сме разпръснати из целия свят. Та какво прави хобитите толкова верни на приятелите им? Как успяват да запазят тази връзка през целия си живот?

За да си отговорим на тези въпроси, може би ще ни е полезно да разучим как точно се възпитават хобитите в Графството, в частност как е отгледан самият Фродо. След като родителите му загиват при инцидент с лодка, той отива да живее с роднините си по майчина линия в дома на Брендифук. Старика описва това място като „люпило“ и лесно можем да си представим как младият Фродо се щура из лабиринтите на грамадната хобитова хралупа с разюзданите си братовчеди. Ако по Мери Брендифук можем да съдим за семейния нрав, то представителите на тази фамилия са веселяци, които обичат забавленията, искрени, духовити и отговорни хобити.

Фуков край и съседното Графство с техните широки поляни, подходящи за тичане, с реки, чудесни за плуване 117 117 Само хобитите във Фуков край се учат да плуват и да управляват лодки. , и с гори, подканващи към разузнаване, са като гигантска игрална площадка за Фродо и неговата компания.

Според няколко източника, Фродо като младеж бил доста немирен. Знаем, че бил изгонен от фермата на Чудоум, защото крал гъби, и без съмнение още в ранните си юношески години е обичал да се шляе из природата.

Фродо в крайна сметка е прибран в Торбодън и милият му чичо Билбо го прави свой наследник, вероятно защото открива у него своята страст към приключенията. Там Билбо учи Фродо на елфически език и поезия, на любов към легендите и картите. Но въпреки своето „висше образование“ 118 118 Жителите на Графството наричат четенето „езикът на книгите“. и наследено имущество Фродо живее в хармония с обикновеното земеделско население на Хобитово. Разбира се, там има богати хора, като Билбо и Брендифук, но те не са аристокрация или управляваща класа. Сам може да нарича Фродо „господарю“, но като хобити те са равни. Може ли да си представите как лорд Кроули от сериала „Даунтънското абатство“ обръща няколко халби и припява кръчмарска песен със своя градинар?

След като порастват, Фродо и неговите приятели от детинство изживяват весели мигове, те се шегуват, пеят и си разказват истории, пият бира и си правят дълги разходки. Обичат да се шегуват енергично помежду си да си устройват доброжелателни майтапи. Лесно е да си приятел с весели хора, които не се взимат много на сериозно. Приятелството идва естествено, когато хората не искат от теб нищо друго, освен удоволствието да са в твоята компания.

Хобитите имат време да създават приятелства желаят много дълго да са заедно. Фактически те имат по-ниски очаквания от нас за това, как трябва да се държат приятелите им. В своя трескав живот ние имаме толкова малко време да бъдем с приятелите си, че ако се съберем с тях, трябва непременно да правим нещо невероятно. И така се натоварваме, че започваме да се държим като актьори. Трябва да сме духовити, чаровни, заинтересовани и интригуващи. Не може просто да си седим и да си хапваме или да излезем на разходка. Вместо това трябва да членуваме в читателски клуб, да отидем на епична и скъпа ски екскурзия или да сглобим заедно механичен сал и да посетим фестивала на Горящия човек в Невада. В нашата епоха е толкова изтощително да бъдеш нечий приятел. Далеч няма такова напрежение, ако само си хобитстваш.

Една от най-хубавите черти на хобитите е, че те са невинни като деца, без да са инфантилни. Ожесточеният крал Теоден се среща с Мери и Пипин скоро след ужасната битка при Шлемово усое и без да ще, забравя ужасните обстоятелства около Войната на Пръстена, бъбрейки с удивителните „Холбитлани“, както ги нарича. Гандалф предупреждава Теоден да не ги окуражава. Те, казва сопнатият вълшебник, са готови да стоят на ръба на пропастта и да обсъждат дребните дела на своите роднини до девето коляно. (Но, разбира се, и Гандалф ги обича 119 119 Гандалф от векове бди над любимите си хобити. Почти двеста година преди Войната на Пръстена той пристига да помогне на хобитите в една ужасна и смъртоносна зима. .)