Синтия Озик - Месията от Стокхолм

Междувременно самата структура с постоянно въртящите и се, изрисувани с точици плавници, изпращаща величествен вой с вятъра, скърцаше от собствената си старост, можеше всеки миг да се счупи, да хлътне или просто да се разхвърчи на парчета — когато внезапно от казана на величествения вятър беше изхвърлена малка птичка: тя носеше в човката си един кичур сено.

Това беше раждане. Месията беше родил птицата и в мига, в който птицата излетя, оживявайки от неумолимия апарат, който бе представлявал Месията, това нещо — или организъм, рухна с шум на гигантско трошене и смачкване, картонът като камък, памукът като кости, гранитните венчелистчета върху бронзовия постулат: унижен и обезчестен. Пъргавата малка птичка се трудеше, мяташе се от идол към идол, напрягаше нежните си мускули на крилата и докосваше всеки идол с кичурчето си сено. И тогава от Дрохобич се надигна звукът на ридание и елегия, огньовете бяха изгасени, а идолите се разтопиха в искри от мъничката магическа пръчка на сеното, с което клетата мятаща се птичка ги перваше, докато градът опустя, с пусти улици, пусти магазини и пусти домове, а точиците на искрите станаха на пепел.

Човешките същества ги нямаше, идолите ги нямаше, останали бяха само тази малка блъскаща се птичка, родена от организма, наречен Месия, и замиращите неясни стенания…

В стаята, както Ларш виждаше, имаше лъжа.

— Ти не си идвала да търсиш преводач — каза той на Адела. — Не е било за това. Дори и да можех да го направя.

— Дори и да можехте. — Доктор Еклунд се беше заловил да прибира страниците на „Месията“. Той протегна едрата си ръка на морски капитан към пода в посока на месинговата амфора; ръкавът му се провеси и рязко шляпна Адела по ухото. — Виждате ли? Ето това е положението, госпожице. По моя преценка няма никакво съмнение, ще повторя — никакво. Това е ръката на твореца.

— Ръката — повтори думите му Хайди — на твореца. — На Ларш му се струваше, че се намира в кухнята на двореца на Спящата красавица, когато състоянието на транс свършва и всички съдове започват отново да врат. Хайди сякаш пак се беше включила. А кое, всъщност, беше накарало тези жени да изпаднат в транс?

Адела, излязла от дрямката си, беше грабнала листовете от доктор Еклунд и ги тъпчеше на купчета обратно в месинговата амфора.

— Не, мила моя, не така. Вие много грубо пипате тези неща, които са изключително ценни…

— Извънредно ценни. Извънредно, извънредно — повтори Хайди.

— Ти ли ще ми кажеш! Нали аз ги намерих! Те ми принадлежат на мен. Аз съм дъщерята на мъжа, който ги е написал.

Хайди се изсмя с кучешкия си смях.

— Документите на този човек принадлежат на света — заяви доктор Еклунд.

— А този твърди — изстреля стрелата си към Ларш Адела, — че му принадлежали на него.

— Моля ви. Без злоба. Въпросът е какво да се прави. Да се вземе решение, нали? Ние трябва да вземем решение.

Значи и доктор Еклунд имаше своето „ние“.

— Аз не участвам — заяви Ларш.

— О, участваш. Ларш, ти определено участваш — възрази Хайди. — Виж колко дълбоко си се замесил!

— След като е задържал моя ключ — рече доктор Еклунд.

— След като е задържал моята шапка — рече Адела.

Колко си приличаха гласовете им!

Ларш подигравателно каза:

— Тя твърдеше, че търсела преводач.

— Преводът е най-маловажното нещо — рече Хайди. — Стокхолм гъмжи от преводачи от полски.

— Княгинята.

— И по-добри.

— Значи, доктор Еклунд.

— Казах ти, той се занимава с по-важни неща.

Едната клечка не запали, втора — доктор Еклунд пак обслужваше лулата си.

— Тази творба — заяви той — ще доживее да се появи на всички езици на планетата.

— На планетата ли? — попита Хайди. — Да оставим планетата настрани, Уле, и да помислим за Стокхолм.

— Да, нека започнем със Стокхолм — съгласи се Адела.

Доктор Еклунд я прекъсна:

— Мила моя Адела — нали Адела? Адела, нали така?

— Адела — потвърди Хайди.

— Безспорно ти ни донесе този ръкопис с историята към него. История, нали така? Този приятел тук не вярва на тази история, виждам това. Безспорно история има и защо да не вярваме в нея? Няма ръкопис без история, нали така? И то по-специално този. Ако ми разкажете историята, обещавам, че ще повярвам. Ала независимо от това каква е историята, независимо от това, независимо от вашата преданост и вашата всеотдайност…

— Тя твърди, че била дъщерята — коментира Хайди — незаинтересовано.

— … сега е моментът да се откажете от това.