Фейдра Патрик - Странните талисмани на Артър Пепър

Артър преглътна.

— Ще бъде много мило от ваша страна.

Остана да чака пет минути, докато г-н Мехра се върна на телефона. Протегна ръка да спре въртенето на листа с потпури. Разгледа листовките, които Бернадет бе пуснала в пощенската кутия.

— А, да, ето го — имението „Грейсток“, Бат, Англия, 1963. Надявам се това да ви помогне в търсенето. В писмото казва, че е отседнала там при приятели. Има нещо за тигри в имението.

— На гривната има талисман тигър — каза Артър.

— Аха. Тогава това може би е следващото място, на което да проверите. Ще разкриете историята на талисманите един по един, да?

— О, това не е издирване — стресна се Артър. — Просто бях любопитен…

— Е, ако някога се озовете в Индия, г-н Пепър, трябва да ме потърсите. Ще ви покажа местата, които Мириам обичаше. И старата ѝ стая. Тя не се е променила много през годините. Бихте ли искали да я видите?

— Много мило от ваша страна. Въпреки че досега не съм напускал Англия. Не мисля, че в скоро време ще пътувам за Индия.

— Винаги има първи път, г-н Пепър. Не забравяйте предложението ми, господине.

Артър каза довиждане и благодари за поканата. Докато връщаше слушалката на мястото ѝ, думите на г-н Мехра звучаха отново и отново в главата му: … следващото място, на което да проверите… ще разкриете историята на талисманите един по един.

И започна да се чуди.

Когато на следващата сутрин Артър се събуди, навън все още беше тъмно. Цифрите на часовника показваха 5:32 и той остана да лежи известно време, гледайки втренчено тавана. Навън мина кола и той проследи отраженията на фаровете, които се плъзнаха по тавана като лъчите на маяк по водата. Пръстите му пропълзяха по матрака, търсейки ръката на Мириам, знаейки, че я няма, и докоснаха само хладния памучен чаршаф.

Всяка вечер, когато си лягаше, осъзнаваше колко студено е без нея. Когато тя беше до него, той винаги спеше през цялата нощ, унасяйки се бавно, а след това се събуждаше с песента на дроздовете, които чуруликаха отвън. Мириам поклащаше глава и питаше не е ли чул гръмотевичната буря или алармата на съседната къща. Но Артър никога не чуваше нищо.

Сега сънят му беше неспокоен, на пресекулки. Събуждаше се често разтреперан и придърпваше плътно завивката около себе си като пашкул. Трябваше да сложи още едно одеяло на леглото, за да спре студа, който пропълзяваше по гърба му и вкочаняваше краката му. Тялото му бе намерило свой собствен ритъм на сън, събуждане, треперене, сън, събуждане, треперене, който, макар и да му създаваше неудобства, Артър не искаше да прекъсва. Не искаше да заспи, а след това да се събуди с птиците и да открие, че Мириам вече я няма. Дори и сега това щеше да е прекадено голям шок. Въртенето през нощта му напомняше, че тя си е отишла, и той се радваше на тези постоянни напомняния. Не искаше да поеме риска да я забрави.

Ако трябваше да опише с една дума как се чувстваше тази сутрин, това щеше да е объркан . Събирането на дрехите на Мириам трябваше да се превърне в ритуал, в освобождаване на къщата от нейните вещи, нейните обувки и тоалетни принадлежности. Беше една малка стъпка от справянето със загубата му и продължаването напред.

Но новооткритата гривна с талисмани беше пречка пред намеренията му. Тя повдигаше въпроси, които по-рано не съществуваха. Беше отворила врата и той бе минал през нея.

Двамата с Мириам се отнасяха по различен начин към детективските филми. Често в неделя следобед с удоволствие гледаха Мис Марпъл или Еркюл Поаро по телевизията. Той следеше филма внимателно. „Мислиш ли, че е той? — казваше Артър. — Много е услужлив, а образът му не добавя нищо в историята. Мисля, че може да е убиецът.“

— Гледай филма — стискаше коляното му Мириам. — Просто му се наслаждавай. Няма нужда да анализираш героите. Няма нужда да се опитваш да познаеш как свършва.

— Но това е детективски филм. Целта му е да те накара да предполагаш. Идеята е да се опитаме да познаем.

Мириам започваше да се смее и да клати глава.

Ако се бе случило обратното (не обичаше да мисли за това) и ако той бе умрял, Мириам може би нямаше да се замисли много, ако намереше странен предмет в гардероба му. А ето го него, умът му работеше на бързи обороти като детска въртележка в градината.

Стана бавно от леглото и си взе душ, оставяйки горещата вода да отскача от лицето му. След това се избърса, избръсна се, обу сивите си панталони, облече синята риза и пуловера без ръкави с цвят на горчица и тръгна надолу. На Мириам и харесваше, когато той носеше тези дрехи. Казваше, че с тях изглежда прилично .