Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Този път Маделин успя да не се засмее. Напоследък Клоуи се намираше на тънката граница между прекрасна в ужасна. Но може би същото се отнасяше и за Маделин.

На следващия червен светофар Маделин се шмугна зад малкото синьо „Мицубиши“. Младата шофьорка продължаваше да гледа телефона си. Маделин натисна клаксона. Момичето погледна в огледалото за обратно виждане, а спътниците ѝ се вторачиха през задното стъкло.

— Прибери телефона си! — извика тя и започна да натиска дланта си с пръст, имитирайки писане на съобщение.— Незаконно е! Опасно е!

Момичето ѝ показа среден пръст.

— Хубаво! — Маделин дръпна ръчната спирачка и включи аварийните светлини.

— Какво правиш? — попита Клоуи.

Маделин разкопча предпазния колан и рязко отвори вратата на колата.

— Но днес е денят ми за ориентация! — изписка Клоуи. — Ще закъснеем! О, горко ми!

„О, горко ми“ бе реплика от детска книжка, която четяха на Фред, когато беше малък. Вече я употребяваше цялото семейство. Дори родителите на Маделин я прихванаха, както и някои от приятелите ѝ. Много прилепчива фраза.

— Всичко е наред — отвърна Маделин. — Ще ми отнеме само секунда. Животът на тези млади хора виси на косъм.

Тя закрачи наперено върху новите си кокили към колата на момичето и почука по стъклото.

Прозорецът се плъзна надолу и шофьорката се преобрази от смътен силует в реално младо момиче с бяла кожа, блестяща обица на носа и натежали от спирала мигли. Девойката погледна Маделин със смесица от агресия и страх.

— Какъв ти е проблемът ? — Мобилният телефон продължаваше да стърчи от ръката ѝ.

— Остави този телефон! Можеш да убиеш и себе си, и приятелите си! — извика Маделин с абсолютно същия тон, който употребяваше и когато Клоун се държеше ужасно невъзпитано. После протегна ръка през отворения прозорец, грабна телефона от ръката ѝ и го захвърли към момичето на съседната седалка, което я гледаше със зяпнала уста. — Ясно ли е? Просто спри!

Докато крачеше обратно към колата си, ясно чуваше бурния им смях. Но това нямаше значение. Чувстваше се приятно превъзбудена. Зад нейната кола спря друга. Маделин се усмихна, вдигна ръка в знак на извинение и се затича, за да успее да стигне до автомобила си, преди да светне зелено.

Внезапно глезенът ѝ се усука. В един момент правеше точно онова, което се очакваше от всички нормални глезени, а в следващия се изметна в съвършено погрешен ъгъл. Тя се стовари тежко на една страна. О, горко ми!

Почти сигурно е, че историята започна точно в този момент.

С едно неособено елегантно усукване на глезен.

На светофара Джейн спря на червено зад голям лъскав джип с мигащи аварийни светлини и се загледа в тъмнокосата жена, която крачеше енергично край пътя обратно към колата си. Носеше феерична синя лятна рокля и обувки с каишки на висок ток и махна на Джейн в знак на извинение, усмихвайки се чаровно. Утринното слънце се отрази за миг в едната от обиците на жената и тя блесна като докосната от нещо божествено.

Бляскаво момиче. По-възрастна от Джейн, но въпреки това бляскава — определено. През целия си живот Джейн бе наблюдавала този тип момичета с чисто научен интерес. И може би с известно благоговение. Те не бяха задължително най-големите красавици, но се гиздеха толкова старателно, като коледни елхи, с полюшващи се обици, с потракващи гривни и нежни, напълно безполезни шалчета. При разговор често докосваха ръката ти. Най-добрата приятелка на Джейн в училище бе бляскаво момиче. Джейн имаше слабост към тях.

После жената падна внезапно, сякаш някой рязко издърпа нещо изпод краката ѝ.

— Ох! — възкликна Джейн и бързо извърна поглед встрани, за да запази достойнството на жената.

— Нарани ли се, мамо? — попита Зиги от задната седалка. Той винаги се тревожеше да не би да се е наранила.

— Не — отвърна Джейн. — Онази жена там се нарани. Препъна се и падна.

Джейн зачака жената да се изправи и да се върне в колата си, но тя продължаваше да седи на земята. Бе отметнала главата си назад и гледаше към небето, а лицето ѝ имаше онова напрегнато изражение на човек, измъчван от силна болка. Светна зелено и малкото синьо „Мицубиши“ пред джипа се стрелна напред със свистене на гуми.

Джейн включи мигач, за да заобиколи колата. Бяха тръгнали за опознавателния ден в новото училище на Зиги и тя нямаше никаква представа къде отива. И двамата със Зиги бяха много притеснени, но се преструваха, че не е така. Тя искаше да стигне там спокойно и без да бърза.