Лиан Мориарти: Големите малки лъжи

Госпожица Барнс:Родители-хеликоптери. Преди да започна работа в „Пириуи“, мислех, че е преувеличение — това за родителите, дето кръжат над децата си. Имам предвид, мама и татко ме обичаха, в смисъл, интересуваха се от мен, когато растях през деветдесетте, но не бяха обсебени от мен.

Госпожа Липман:Това е трагедия, печална трагедия, и всички ние се опитваме да продължим напред. Нямам какво повече да добавя.

Каръл:Виновен е Клубът на любителите на еротични книги. Но това е лично мнение.

Джонатан:Няма нищо еротично в Клуба на любителите на еротични книги, от мен да го знаете.

Джаки:Знаете ли какво? За мен това е феминистки проблем.

Харпър:Кой казва, че е феминистки проблем? Ама че работа! Аз ще ви кажа откъде тръгна всичко: от инцидента в деня за ориентация в детската градина.

Греъм:Според мен всичко се корени в конфликта между работещите майки и домакините. Как го наричат? Майчинските войни. Моята съпруга не е намесена. Тя няма време за такива работи.

Tea:Вие, журналистите, просто обожавате сюжетната нишка за френската бавачка. Днес по радиото някой говореше за „френската прислужница“, а Жулиет със сигурност не беше това. Рената също имаше домашна помощница. Някои хора могат да си го позволят. Аз имам четири деца и не ползвам платена помощ! Естествено, аз нямам проблем per se [1] Сам по себе си, в чист вид (лат.). — Б, пр. с работещите майки, просто се чудя защо изобщо си усложняват живота с деца.

Мелиса:Знаете ли кое нажежи обстановката и изправи всички на нокти? Въшките. Божичко, не ме карайте да си отварям устата по темата за въшките.

Саманта:Въшките? Какво общо има това с всичко останало? Кой ви го каза? Обзалагам се, че Мелиса, нали? Горкото момиче страда от посттравматичен стрес, защото децата ѝ непрекъснато хващат въшки. Съжалявам. Не е смешно. Изобщо не е смешно.

Детектив сержант Ейдриън Куинлан:Нека поясня. Това не е цирк. Това е разследване на убийство.

ШЕСТ МЕСЕЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

Четиресет. Днес Маделин Марта Макензи навършваше четиресет.

— Аз съм на четиресет — каза тя на висок глас, докато шофираше. Изрече думата бавно, като звуков ефект: — Четирееесет.

В огледалото за обратно виждане улови погледа на дъщеря си. Клоуи се ухили и започна да имитира майка си:

— Аз съм на пет. Пееет.

— Четиресет! — изви глас Маделин като оперна певица. Тра-ла-ла-ла!

— Пет! — изчурулика Клоуи.

Маделин опита рап вариант, удряйки ритмично по волана.

— Аз съм на четиресет, аха, четиресет…

— Стига толкова, мамо, достатъчно — отсече Клоуи.

— Съжалявам — отвърна Маделин.

Водеше Клоуи в детската градина. Днес бе денят — „Да си подготвим градинката!“ — за ориентация. Не че Клоуи имаше нужда от каквато и да било ориентация, преди да започне училище следващия януари. Тя вече бе твърдо ориентирана към Начално училище „Пириуи“. Тази сутрин, на входа на училището, Клоуи взе да командва брат си Фред, който бе две години по-голям от нея, но изглеждаше по-малък.

— Фред, забрави да сложиш чантата с учебниците в кошницата! Точно така. В кошницата. Браво на момчето.

Фред послушно пусна чантата с учебниците в съответната кошница и хукна да стисне главата на Джаксън в хватка ключ. Маделин се престори, че не е видяла хватката. Джаксън вероятно си го заслужаваше. Майката на Джаксън — Рената, също не видя, защото бе потънала в разговор с Харпър, и двете свъсили вежди от стреса около обучението на талантливите си деца. Рената и Харпър посещаваха една и съща седмична група за взаимопомощ за родители на талантливи деца. Маделин си представяше как седят в кръг и кършат ръце, а очите им светят от гордост.

Докато Клоуи командореше другите деца в детската градина (тя имаше талант да командва, един ден щеше да ръководи корпорация), Маделин щеше да пие кафе и да хапне кейк с приятелката си Селест. Близнаците на Селест също започваха училище следващата година и днес, в деня за ориентация, щяха да вилнеят като бесни. (Техният талант бе крещенето. Маделин получаваше главоболие след пет минути в тяхна компания.) Селест винаги купуваше изящни и много скъпи подаръци за рожден ден, така че нямаше търпение да я види. След това Маделин щеше да остави Клоуи при свекърва си, а после щеше да обядва с приятелки, преди всички да хукнат към училище да прибират децата си. Слънцето грееше. Тя носеше разкошните си нови „Долче и Габана“ на висок ток (купени онлайн, с трийсет процента намаление). Днес я чакаше прекрасен ден, просто прекрасен.