Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— И нека Празникът на Маделин започне сега! — бе казал Ед, съпругът ѝ, тази сутрин, когато ѝ донесе кафе в леглото. Маделин се славеше с любовта си към рождени дни и всякакъв вид празненства. Обожаваше всеки повод за шампанско.

И все пак. Четиресет.

Докато шофираше по познатия маршрут към училището, тя се замисли за новата си достолепна възраст. Четиресет. Все още усещаше „четиресет“ така, както когато беше на петнайсет. Толкова безцветна възраст. Заседнал си в средата на живота си. Нищо вече няма чак толкова голямо значение, когато си на четиресет. На четиресет вече не изпитваш истински чувства, защото спокойно и стабилно си се облегнал на своите четири десетилетия живот.

Четиресетгодишна жена, открита мъртва. О, боже!

Двайсетгодишна жена, открита мъртва. Трагедия! Скръб! Намерете убиеца!

Наскоро Маделин се принуди да направи лека промяна в настройките на съзнанието си, когато по новините съобщиха за жена, починала на около четиресет. Момент, това можеше да съм аз! Би било много тъжно! Хората ще са тъжни, ако умра. Та дори и съсипани от мъка. Нека е ясно, свят, обсебен от възрастта. Аз може да съм на четиресет, но хората ме ценят и обичат!

От друга страна, може би е напълно естествено да тъгуваш повече за двайсетгодишен човек, отколкото за четиресетгодишен. Четиресетгодишният се е радвал на живота два пъти по-дълго. Ето защо, ако наоколо обикаляше убиец с пушка в ръка, Маделин щеше да се почувства длъжна да се хвърли пред някой двайсетгодишен, с цялата тежест на средната си възраст. Да поеме куршума в името на младостта. И на справедливостта.

Е, щеше да го направи, ако можеше да е сигурна, че се жертва заради добър млад човек. А не заради някое от онези непоносими хлапета, като онова, което шофираше малкото синьо „Мицубиши“ пред Маделин. Момичето дори не си правеше труда да прикрие факта, че използва мобилния си телефон зад волана, вероятно за да пише есемес или нов статус във Фейсбук.

Ето на! Това девойче дори нямаше да забележи убиеца с пушка в ръка! Тя щеше да зяпа разсеяно в телефона си, докато Маделин жертваше живота си заради нея! Направо да откачиш.

Малката кола изглеждаше претъпкана с млади хора. Поне трима отзад — поклащаха глави и размахваха ръце. Нечий крак ли се мярна току-що? Трагедия, която дебнеше подходящ момент, за да се случи. Тези хлапета трябваше да съсредоточат вниманието си върху пътя. Ето например миналата седмица, когато седна да изпие набързо едно кафе след фитнес тренировката си „Шокуейв“, Маделин прочете във вестника статия за това как всички млади хора буквално се самоубиват, докато пишат есемеси зад волана. Пътувам. Почти стигнах! Това са били последните им глупави (и често написани неграмотно) думи. Маделин бе плакала над снимката на една съсипана от мъка майка на тийнейджърка, която нелепо позираше с телефона на дъщеря си пред камерата като предупреждение за читателите.

— Малки глупави идиотчета — изрече тя на глас, когато колата се вмъкна на зигзаг в съседната лента.

— Кой е идиот? — попита дъщеря ѝ от задната седалка.

— Момичето в колата пред мен е идиотка, защото едновременно шофира и използва телефона си — отвърна Маделин.

— Като теб, когато трябваше да се обадиш на татко, защото закъснявахме? — попита Клоуи.

— Направих го само веднъж! — запротестира Маделин. — Освен това бях внимателна и много бърза! И освен това съм на четиресет!

— От днес — съвсем на място отбеляза Клоуи. — На четиресет ставаш днес.

— Да! И освен това проведох много бърз разговор, не съм писала есемес! Когато пишеш, трябва да откъснеш погледа си от пътя. Да пишеш съобщения, докато шофираш, е незаконно и невъзпитано. И ти трябва да ми обещаеш, че никога няма да го правиш, когато станеш тийнейджърка.

Гласът ѝ се разтрепери от представата за тийнейджърката Клоуи, която кара кола.

— Но един бърз телефонен разговор може, така ли? — уточни Клоуи.

— Не! Това също е незаконно — отвърна Маделин.

— Това означава, че ти си нарушила закона — доволно заключи Клоуи. — Като крадец.

На този етап Клоуи бе влюбена в представата си за крадците. Някой ден със сигурност щеше да излиза с лоши момчета. Лоши момчета на мотоциклети.

— Придържай се към добрите момчета, Клоуи! — каза Маделин след кратко мълчание. — Като татко. Лошите момчета не ти носят кафе в леглото, това ще ти кажа.

— Какви ги дрънкаш, жено? — въздъхна Клоуи. Беше откраднала тази фраза от баща си и идеално имитираше отегчения му тон. Маделин и съпругът ѝ бяха направили грешката да се засмеят първия път, когато го каза, затова тя продължи да го повтаря достатъчно често, и то в най-подходящите моменти, така че те просто не можеха да спрат да се смеят.