Лора Лазар - Веселото гробище

- С химически молив са написани - огледа я комисарят.

- Кралевци ще познаят ли чия е?

- Ако им отърва - изсумтя Мишената. Помълча малко и попита: - Дали наистина Софиянеца не е примамил по този начин Балабана?

- За да му посочи точното място ли?

- Да.

- Нямаше нужда да гаси свещите тогава...

- Да не го защитаваш, защото ти е набор?

- По-млад е от мен.

- Но го защитаваш - настоятелно повтори Мишената.

- Той няма мотив, шефе.

- А може и да не сме го открили още, юнако.

Двамата полицаи се приближиха към кралевци. Мишената подаде лопатата на Вампора.

- Чия е? - попита той.

- На леля Бенда - отвърна бързо кметът. - Написано е тук - той посочи нечетливите знаци.

- А тя е баба на Софиянеца, нали?

На връщане Траян реши да мине покрай кръчмата на Мазачо. Поведението на Ели снощи бе повече от странно. Защо не му се е обадила, щом е била сама? Всъщност по-добре стана така.

Ако трябваше да избира... Ако вчера трябваше да избира, щеше да предпочете Ели. За днес не е толкова сигурен... От снощи малката му глава мислеше вместо него.

Дебелата обгорена порта на кръчмата зееше като на хан, ограбен от разбойници. Траян надникна вътре, но миризмата на изгоряло бе непоносима. Въпреки това пое дълбоко въздух и влезе.

Видя безформените черни петна около камината, които приличаха на огромни паяци, здраво закрепени за опушените от огъня стени. Мебелите бяха изчезнали. Подът от шлифовани речни камъни многократно бе мит, но все още не бе възвърнал естествения си сив цвят. Само дървеният бар плот срещу камината по чудо бе оцелял.

Отнякъде се носеше стържещ звук. Траян надникна зад бара и видя Ели да мие пода с остра четка.

- Дай и на мен четка! - каза той.

- Нямаш ли четка за зъби?

- Не ми се слуша казармен фолклор.

- Да си измиеш мръсната, лъжлива уста! Арогантно копеле!

- Нареждаш като свадлива съпруга на хамалин - засмя се Траян.

Ели рязко стана, обърна се към него и попита:

- Къде си изгори ръката?

- На една свещ - спокойно отговори той.

- Как?

- Пресегнах се за чаша вода и... Без да искам улучих пламъка на свещта.

- На свещ ли пишеш вече? - иронично попита момичето.

- Запалих свещ заради дима от цигарите - смело излъга Траян и премина в настъпление: - Ти защо не ми свирна снощи?

- Не знаех, че си момче на повикване.

- Да изтървем такава възможност! - направи опит да я прегърне, но тя се дръпна настрани.

- Ти не улучи момента... Просто изчезна! Фу!

- Никъде не съм ходил.

- Така ли? - погледна го недоверчиво Ели. - А как видя пожара? От вас не се вижда кръчмата.

- Разхождах се.

- Със свещ в ръка ли се разхожда?

- Писна ми! - ядоса се Траян. - И не е твоя работа!

- Мъжки отговор - обади се откъм вътрешната врата Адриан Мазачо, който тъкмо влезе откъм двора на къщата.

- Но сигурно е свързан с жена... - изсъска в ухото му Ели.

- Благодаря ти. - Кръчмарят се здрависа с Траян. - Ако не беше ти...

- Друг щеше да забележи огъня - наведе се надолу Ели и продължи отново да търка каменния под.

Мазачо погледна единия, после другия и излезе от помещението.

- Къде се разхожда? - продължи разпита Ели.

- Край боровата гора.

- С оная курва, дето омайва старците...

- Пас съм - отдръпна се назад Траян, изненадан от досетливостта на момичето. - Явно си в цикъл.

- Но снощи не бях! - извика Ели и хвърли четката към стената.

- Е, аз не бързам да си ходя - отстъпи още две крачки към външната врата той. - Когато си готова, свирни!

- Тъпо софийско жиголо! - изкрещя тя.

- Никой още не ми е плащал - натърти на всяка дума Траян и добави иронично: - Селска хубавица!

- Селска?

- Е, не си градска... - Той сви рамене.

- Гадняр.

- А ти си коза.... Дива коза! - разкрещя се и Траян. - Хем ти се иска, хем не ти стиска!

- Софиянецо, изчезвай! - насочи към него пушката си Мазачо, като се показа откъм вътрешната врата. - И не се връщай!

- Що? Не продавате ли вече цигари? - нагло попита той.

Мазачо зареди пушката и Траян бързо се измъкна на улицата. Днес не му вървеше.

Първо се появи Краля - на самото било на Еленица. Сякаш бе вписан в кръг от слънчево сияние.

- Ехааа - извика Радо. - Сънувам ли?

- Това е Краля - козелът на Коко Хлопката - каза Вампора.

- Съвсем подивя след смъртта на стопанина си - обади се и Балабана.

- Върви насам-натам... Появява се, изчезва... - допълни кметът.

- Диаманти ли има в рогата му? - попита отново Радо. - Блести на слънцето...

- А, диаманти! - изрече кметът. - Златната боя на Мазачо е по него...