Лора Лазар - Веселото гробище

- Така и не разбрахме кой го е нашарил - отбеляза горският.

- Да откраднеш боя... Детинска работа ми се струва...

- Какво? - едва сега наостри уши Мишената. - Какво са откраднали?

- Златната боя на Мазачо. С нея е боядисан козелът - отговори Вампора.

Те бяха на тридесет метра по-надолу. Краля се огледа и се спусна към тях. Когато ги наближи, вдигна глава - нагоре, после кимна два пъти и ги подмина. Радо за малко и той да кимне в отговор.

- Пак тръгна към Водопада - отбеляза кметът.

- Няма ли да го хванем? - предложи плахо Балабана.

- Съвсем го отървахме!

- Ще направим хайка за помена на Коко - отговори Вампора. - Дотогава да скитори на воля из Балкана.

- Какво разкошно куче! - Радо отново посочи с ръка билото на Еленица. - А то как се казва? - обърна се той към Вампора.

- Кумчо Вълчо се казва - прошепна в ухото му Мишената.

Вълкът се виждаше ясно. Изглеждаше спокоен, явно вятърът духаше откъм Орловица и затова не ги усети. Балабана и Вампора бавно свалиха пушките си, насочиха ги нагоре и стреляха почти едновременно. Вълкът изчезна.

- Не го улучихме - ядоса се Вампора.

- Може да се е търколил от другата страна - предположи Балабана.

Четиримата мъже с бързи крачки тръгнаха към билото. Радо дори подтичваше.

- Спри се, юнако! - нареди Мишената. - Дори пистолет нямаш!

- Имам права лопата - задъхано отговори Радо, който се подпираше по нанагорнището на лизгара, намерен на Калето - Вълкът или е избягал, или е смъртно ранен.

- Пак е опасен - обади се зад него Вампора.

Радо тъкмо да изкачи билото, когато нещо му мина път, блъсна го и той се търколи два-три метра надолу. Друг вълк, изтръпна той.

- Не се бой! - извика му Вампора. - Това е Царски - кучето на Коко Хлопката!

Царски започна ожесточено да лае някъде зад баира. Радо се изправи и пое бавно нагоре. Когато превали върха, видя вълка. Бе изпружил крака. Около него се въртеше Царски в кръг, доближаваше се до трупа, отдръпваше и не спираше да лае. Младият мъж махна с ръка към другите и извика:

- Мъртъв е!

- Кой? - изрева Мишената.

- Вълкът, кой.

Тримата едри мъже се дотътриха до върха, погледнаха наоколо и седнаха на земята. Едва поемаха дъх. Вампора само успя да изкрещи към кучето:

- Чиба, Царски! Чиба! - и хвърли камък към песа.

Кучето полая още малко, направи няколко кръга около тях и приклекна близо до трупа. От време на време надигаше нагоре глава, ослушваше се и пак лягаше.

- Кой го уцели? - попита Мишената.

Двамата кралевци повдигнаха рамене. Вампора реагира пръв:

- Ще познаем по гилзата...

Радо се приближи до вълка, огледа го и каза:

- Убит е с един изстрел в темето.

- Какво? - стана веднага Вампора. - Как така?

Балабана го последва. Двамата се надвесиха над трупа.

- Наистина е убит отзад - каза и Балабана. - Може да се е извърнал към нас в последния момент.

- Може - съгласи се Вампора и се огледа - Не чух трети изстрел.

- Млад единак е - отбеляза Балабана. - Около две-тригодишен е.

- Сигурно си търси глутница.

Мишената едва сега стана:

- Точен изстрел, а?

- Точен е - съгласи се кметът. - Ама кой го уцели?

- Дали е нашият вълк, юнако? - попита комисарят партньора си.

- Да се надяваме - отвърна Радо.

- Този, дето уби Димо ли? - сети се Вампора.

- Аха.

- Ами къде е веригата му? - попита отново той.

- Веригата ще я открием при този, който го е заловил - убедено изрече Мишената. - Възможно ли е да има и други вълци наоколо?

- Възможно е - несигурно изрече Балабана. - Но понякога младите единаци изминават много километри, докато открият към коя глутница да се присъединят.

- Искаш да кажеш, че този екземпляр е транзитно преминаващ през землището на Кралево? - попита Радо.

- Екотурист, а? - засмя се и Мишената.

- Не знам - смутолеви Балабана.

- Юнако, гушкай вълка и да вървим!

- Като бебе ли да го гушна? - Радо се завъртя около вълка. - И как да гушна стокилограмово пеленаче... -

- А! Не стигат до сто - обади се Балабана. - Този не е повече от четиридесет...

- Да го набуча на правата лопата? - повиши тон младият полицай. - Трофей на абориген, забучен на копие.

- Ако искаш на гръб го носи! - продължи Мишената.

- Шефе, ти що не пробваш? - ядоса се Радо.

- Аз съм шеф.

- А аз - хилав слуга на голям шеф.

- Момче - обърна се Вампора към Радо, - много си наперено. Ако аз ти бях началник...

- Щеше да ми нашариш задника с колана - отвърна му младият полицай. - Не виждате ли, че няма как да го отнесем?

- Има, как да няма - отвърна Балабана и тръгна към храсталака.