Лора Лазар - Веселото гробище

Вампора го последва. Мишената се приближи до Радо и тихо каза:

- Юнако, дръж се прилично!

- Слушам, господин комисар! - чинно отговори младият полицай.

- Така те искам! - потупа го по рамото шефът му.

След малко двамата кралевци се върнаха, нарамили цял сноп от лески и два по-едри клона. Набързо направиха носилка, като оплетоха леската около двата клона. Бавно тръгнаха към Кралево.

Ако се бяха обърнали назад, щяха да видят, че Царски не ги последва. След малко кучето размаха опашка и се спусна към отсрещния рид.

- Къде е правата лопата? - попита Мишената още от вратата.

- Не знам къде е нито правата, нито кривата лопата - отвърна незаинтересовано Траян.

Той не се впечатли от нахлуването на четиримата мъже в двора. Беше вкиснат след срещите с Еми и Ели и се чудеше защо съдбата се обърна срещу него.

- Софиянецо - намеси се Вампора, - отговаряй!

- Кмете, изчакайте на улицата с горския - учтиво каза комисарят. - И пазете... - не довърши той.

Бяха оставили лизгара, намерен на Калето, подпрян на дворната порта откъм страната на улицата. Щяха да го покажат на младежа в подходящия момент.

- Ако ви трябва помощ... - намусено изрече кметът, но все пак двамата с Балабана се измъкнаха навън.

- Отговаряй, момко! - Мишената застрашително се приближи до младежа.

- Днес наистина не ми е ден - разпери ръце Траян и се дръпна назад. - И ти ли гроб ще копаеш? - обърна се той комисаря.

- Твоят гроб, Софиянецо - мрачно отговори Донов.

- Донеси си тогава лопата! - наперено отговори Траян. - Моята не я давам!

- Радо, да го приберем ли?

- Ако не си намери лопатата... - захили се Радо.

Траян се спусна към навеса, където държаха сечивата. Не откри лизгара, с който бе копал на гробището.

- Това ли търсиш? - попита зад гърба му Мишената.

Траян се обърна назад и видя лопатата в ръцете на комисаря.

- Откъде я открадна? - попита той полицая.

- Точният въпрос е къде я намерих - отговори самодоволно Донов.

- Ей тук, под навеса - посочи с ръка Траян.

- Тц. Опитай пак!

- Не ми се играят твоите игри!

- А какви игри заформи снощи на Калето?

- Любовни - без да иска, изрече Траян.

- С права лопата? - иронично попита Мишената.

- Разбрах - каза младежът. - Намерили сте правата лопата на Калето.

- Умник! - изрече комисарят.

- С нея са бутнати камъните върху главата на Балабана - едва сега се обади Радо.

- Не ходя по любов с лизгар.

- А цвете носеше ли? - засмя се Мишената. - Или само свещи?

- Нито... - започна Траян, но спря.

- Нито цвете, нито свещи - обади се Радо. - Това искаше да кажеш, нали?

Траян не отговори.

- Горският не е видял изгората ти - продължи комисарят.

- И аз не съм видял Балабана на Калето, но там го намерихме...

- Но той е видял теб там - натърти на последните две думи Донов.

- Малко преди камъните да се стоварят отгоре му - допълни младият полицай.

- А аз къде съм бил тогава?

- Качил си се на зида и с ей този лизгар си бутнал камънаците - каза категорично комисарят.

- Пробвай пак! - върна му го Траян и поясни: - Тогава аз съм търчал към Кралево...

- Балабана е видял сянката ти на зида... След падането на камъните - обади се Радо.

- Защо не съм го довършил с един по-голям камък? Защо съм го оставил жив? Какъв е мотивът ми? - набързо изстреля въпросите си Траян.

- Ти ни кажи... - подхвърли Мишената и кимна одобрително с глава. - Бърза мисъл...

- Но има логика в нея - прошепна на ухото му Радо.

- Ако въпросите не са предварително намислени...

В двора отново се намъкнаха двамата кралевци. Мишената се поколеба дали да ги изгони, но се отказа.

- Кой ще потвърди алибито ти? - попита Радо.

- Не ми трябва алиби.

- Коя е жената? - директно попита комисарят.

- Не е ваша работа!

- Кавалер - ухили се Донов. - Местна ли е?

- Няма да е извънземна я! - нагло отговори Траян.

- Мазачо ще те застреля веднага, щом разбере! - неочаквано се обади Вампора.

- Що? - нагло попита Траян.

- Софиянеца върти любов с щерката на Адриан Мазачо - поясни кметът.

- В това село всичко се знае! - изуми се младежът.

- Не можеше ли просто да отговориш? - сопна се Мишената и тръгна към улицата.

Останалите го последваха.

- Не можех да ви излъжа - прошепна Траян.

Добре, че баба Бенда не беше вкъщи.

- Ще се вмирише багажника - изтърси неочаквано Мишената.

- Да го оставим отворен тази нощ на служебния паркинг - предложи Радо.

Бяха прибрали вълка, още преди да разпитат Траян.