Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Докато човъркаше възела, от който се изпъваха три ремъка, Фафрд каза:

— Наистина, скъпа Мара, не ми харесват тия целомъдрени пояси. Те не са цивилизовани. Освен това сигурно пречат на кръвообращението ти.

— Ох, ти и твоята мания за цивилизованост! Сега ще ти я избия от главата с любов. Хайде, развържи възела, за да си сигурен, че само ти и никой друг не го е завързвал.

Фафрд се подчини и трябваше да признае, че възелът бе именно негов, а не чужд. Тази работа му отне известно време и достави удоволствие на Мара, ако се съди по тихите й писъци и стонове и леките й пощипвания и ухапвания. Дори самият Фафрд започна да изпитва известен интерес. Когато задачата бе свършена, той получи наградата, падаща се на всички чаровни лъжци — Мара изпитваше дълбока любов към него, защото бе изрекъл всички необходими лъжи, и го показа със страстното си поведение, което накара интереса му към нея и възбудата му да нараснат значително.

След малко шарене с ръце и други знаци на привързаност, те се свлякоха върху снега един до друг, и двамата напълно омотани в белите си кожени наметала и качулки.

Някой минувач би си помислил, че една снежна могила внезапно е оживяла, тресейки се в конвулсии, и може би се готви да роди снежен човек, елф или демон.

След малко снежната могила се поуспокои и хипотетичният минувач би трябвало да се наклони съвсем близо, за да долови гласовете, разнасящи се от нея.

МАРА: Познай за какво си мисля.

ФАФРД: Че ти си Кралицата на Блаженството. Ааах!

МАРА: Ааах и на теб и оооох в допълнение. А ти си Кралят на Зверовете. Не, глупчо, сега ще ти кажа. Мислех си колко се радвам, че извърши авантюристичните си пътувания на юг преди сватбата. Сигурна съм, че си изнасилвал дузини южни жени, дори си правил с тях неприлична любов, което може би е причината да се чалнеш по цивилизацията. Но аз нямам нищо против. Ще те обичам независимо от това.

ФАФРД: Мара, ти си много умна, но все пак силно надценяваш единственото пиратско пътуване, в което участвах под командването на Хрингорл, и най-вече възможностите за любовни авантюри, които то разкрива. Първо на първо, всички обитатели на крайбрежните градове, които нападахме, и особено младите жени, избягваха към хълмовете още преди да стъпим на сушата. А дори и да имаше изнасилени жени, то аз като най-младши щях да съм в края на списъка изнасилвачи, така че едва ли щях да се изкуша. Правичката да си кажа, единствените интересни хора, които видях по време на това отегчително пътуване, бяха двама старци, които пленихме за откуп и от които се научих да говоря криво-ляво на куармалски и горен ланкмарски, както и един мършав млад чирак на някакъв долнопробен магьосник. Този последният беше доста сръчен с кинжала и имаше вкус към разрушаването на легенди, също като мен и баща ми.

МАРА: Не тъгувай. Животът ще стане много по-вълнуващ, след като се оженим.

ФАФРД: Точно тук грешиш, скъпа Мара. Чакай, нека ти обясня! Познавам майка си. След като се оженим, Мор ще очаква ти да се грижиш за готвенето и цялата домашна работа. Ще се отнася с теб все едно си седем осми робиня и — може би — една осма моя наложница.

МАРА: Ха! Наистина ще трябва да се научиш да се справяш с майка си, Фафрд. Но не се тревожи, миличък, дори за това. Ясно е, че нищо не знаеш за оръжията, които една силна и неуморна млада съпруга може да използва срещу старата свекърва. Ще я туря на мястото й, дори ако трябва да я отровя — о, не да я убия, само да я разболея достатъчно сериозно. Още преди да са минали и три месеца, тя ще трепери само от погледа ми и ти ще се чувстваш много повече мъж. Знам, че тъй като си единствено дете и буйният ти баща е загинал млад, тя има неестествено силно влияние върху теб, но…

ФАФРД: В настоящия момент се чувствам нещо повече от мъж, ти, развратна и отровна вещичке, ледена тигрице; и смятам да ти го докажа без отлагане. Защитавай се! Ха да те видя!…

Още веднъж снежната могила се затресе като гигантска ледена мечка в предсмъртни гърчове. Мечката умираше под музикален съпровод на систруми 4и триъгълници, предизвикан от блъскането и трошенето на блестящите ледени кристали, образували се в неестествено голямо количество и размери върху наметалата на Мара и Фафрд по време на диалога им.

Краткият ден устремно се приближаваше към нощта, сякаш дори боговете, властващи над слънцето и звездите, нямаха търпение да видят Шоуто.

Хрингорл разговаряше с тримата си главни помощници, Хор, Харакс и Хрей. Имаше мръщене и кимане и се споменаваше името на Фафрд.