Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Най-младият съпруг от Снежния Клан — суетен и надут празноглавец — беше издебнат от засада и пребит до безсъзнание със снежни топки от патрул млади Снежни Съпруги, които го бяха видели да разговаря безсрамно с една минголска актриса. Впоследствие, със сигурност изваден от строя за продължаващото два дена Шоу, той беше лекуван нежно, но бавно от жена си, която бе най-ентусиазираната сред нападателките.

Мара, щастлива като снежна гълъбица, се отби в палатката им да помогне. Но докато гледаше ужасно безпомощния съпруг и ужасно нежната съпруга, усмивката и замечтаната й благост изчезнаха. Тя стана напрегната и прекалено неспокойна за едно здраво момиче. На три пъти отваряше уста да заговори, а след това я стисваше, и накрая излезе, без да промълви нито дума.

В Женската Палатка Мор и вещиците й наложиха заклинание на Фафрд, което да го върне у дома, и още едно да му смрази чреслата, след което се захванаха да обсъждат по-сурови мерки срещу безчислен брой синове, съпрузи и актриси.

Второто заклинание нямаше ефект върху Фафрд, вероятно защото по същото време той си вземаше снежна баня — а е добре известно, че магията има малко влияние върху тези, които сами се подлагат на действия, водещи до същия резултат, който магията се опитва да постигне. След като се бе разделил с Мара, той се бе съблякъл и бухнал в една преспа сняг, а после изтърка всяка частица от тялото си с вкочаняващото пръхкаво вещество. След това използва гъсто обсипани с иглички борови клонки, за да го отръска от себе си и да раздвижи отново кръвта си. Като се облече, той усети придърпването на първото заклинание, но му се противопостави и тайно се промъкна в палатката на двама стари минголски търговци, Закс и Ефендрит, които бяха били приятели на баща му, и подремна сред купчина кожи до вечерта. Нито едно от заклинанията на майка му не можеше да го достигне в това, което според обичаите на търгуване беше малка част от територията на минголите, въпреки че минголската палатка започна да хлътва от неестествено голямото количество ледени кристали върху нея, които минголските старци, сбръчкани и подвижни като маймуни, трошаха звънливо с прътове. Този звук приятно проникна в съня на Фафрд, без да го събуди, което би подразнило майка му, ако знаеше — тя смяташе, че и удоволствието, и почивката са вредни за мъжете. В съня си той видя Влана, извиваща се в гъвкав танц, облечена в мрежеста рокля от тънки сребърни нишки, а там, където те се пресичаха, висяха безброй мънички сребърни звънчета — видение, което направо би вбесило Мор; за щастие в момента тя не използваше своята способност да чете мисли от разстояние.

Самата Влана дремеше, докато едно от минголските момичета, получило в предплата половин смердук от ранената актриса, сменяше снежните компреси и когато устните й изглеждаха сухи, ги мокреше със сладко вино, няколко капки от което се процеждаха между тях. Умът на Влана гъмжеше от предвиждания и планове, но когато се пробуждаше, тя го успокояваше с източно кръгово заклинание, което беше нещо като: „Пълзи, заспи; стани, дреми; учи, фучи; покой, герой; суров, пантоф; гори, пари; тегло, число; врабец, мъртвец; злодей, недей; брой, порой; кон, поклон; скок, дълбок; пълзи, заспи…“ и така нататък, повтаряйки се безкрайно. Тя знаеше, че жената, освен бръчки по кожата, може да получи и бръчки в мозъка. Също така знаеше, че единственият, който се грижи за стара мома, е друга стара мома. И последно, знаеше, че пътуващият артист, също като войника, трябва да спи при всяка възможност.

Великс Предприемчивия, мотаейки се незабележимо наоколо, подслуша някои от замислите на Хрингорл, видя как Фафрд влиза в палатката-убежище, забеляза, че Есединекс пие повече от обичайното, и нададе едно ухо към Собственика на Шоуто.

В женската една трета от актьорската палатка с рибешка форма Есединекс спореше с двете минголски момичета, които бяха близначки, и невръстна илтмарка, още не достигнала възраст за женене, за количеството мас, което те смятаха да намажат върху обръснатите си тела за тазвечерното представление.

— В името на черните кости, вие ще ме докарате до просешка тояга — плачливо ги увещаваше той. — И няма да изглеждате по-сладострастни от бучки свинска мас.

— От това, което знам за северняците, те обичат жените с много мас, а щом може отвътре, защо не и отвън? — настоя едната минголка.

— Нещо повече — добави остро близначката й, — ако очакваш да си измразим пръстите и циците, за да доставим удоволствие на публика от миризливи, облечени в кожи дъртаци, значи в главата ти нещо здраво хлопа.