Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

— Не се притеснявай, Седи — каза илтмарката, потупвайки го по поруменялата буза с наболи по нея бели косми. — Аз винаги изнасям най-добрите си представления, когато съм цялата лепкава. Ще ги накараме да пощръклеят така, че да ни подгонят, и ще се изплъзваме от ръцете им като хлъзгави динени семки.

— Да ви гонят…? — Есединекс сграбчи илтмарката за крехкото рамо. — Няма да предизвиквате оргии тази вечер, ясно ли е? Закачките носят пари. Оргиите — не. Целта е да…

— Ние знаем докъде можем да стигаме в закачките, татенце — прекъсна го една от минголките.

— Знаем как да ги контролираме — продължи сестра й.

— А ако не ние, то Влана — със сигурност — завърши илтмарката.

Докато почти незабележимите сенки се удължаваха, а мъгливият въздух притъмняваше, вездесъщите кристали сякаш растяха още по-бързо. Разговорите в търговските палатки, които плътната, заснежена ивица на гората отделяше от жилищните палатки, постепенно заглъхнаха и накрая спряха. Нестихващият тих напев откъм Женската Палатка стана по-осезаем и по-писклив. Вечерен бриз се донесе от север, карайки всички кристали да зазвънтят. Напевът се измени в по-груб и вятърът и звънтенето спряха, сякаш по команда. Мъглата запълзя отново от изток и запад, а кристалите продължиха да растат. Женският напев се снижи до шепот. Целият Мразовит Кът притихна в напрегнато очакване с приближаването на нощта.

Денят избяга през назъбения западен хоризонт, сякаш се боеше от тъмното.

В тясното пространство между актьорските палатки и Залата на Боговете се появи движение, блещукане, ярка искра, която пращеше в продължение на девет, десет, единайсет сърцеудара, после проблясна, лумна и се издигна — в началото бавно, после все по-бързо и по-бързо — комета с рошава опашка от оранжев огън, която ръсеше искри. Високо над боровете, почти в самия край на небесата — двайсет и едно, двайсет и две, двайсет и три — опашката на кометата избледня и тя се пръсна с гръм на девет бели звезди.

Това бе ракетата, оповестяваща първото представление на Шоуто.

Залата на Боговете представляваше отвътре висок и причудлив кораб, изпълнен с мразовита тъма и недостатъчно осветяван и топлен от една дъга свещи на носа, който през цялата останала част от годината беше олтар, а сега — сцена. Мачтите му бяха единайсет огромни живи бора, стърчащи от носа, кърмата и бордовете. Платната му — реално погледнато неговите стени — представляваха съшити кожи, привързани опънати за мачтите. Отгоре вместо небе имаше гъсто преплетени борови клонки, побелели от натрупания сняг, които започваха на цели пет човешки боя над палубата.

Кърмата и средната част на този странен кораб, който се носеше единствено по вълните на въображението, бяха наблъскани със Снежни Мъже в тъмните им, разноцветни кожи, настанили се върху пънчета и дебело навити одеяла. Те се смееха, развеселени от виното, и си подхвърляха един на друг кратки реплики и шеги, но не много високо. При влизането си в Залата на Боговете, или по-точно Кораба на Боговете, те бяха обхванати от религиозна почит и боязън, въпреки (или по-скоро поради) богохулната цел, с която я използваха тази нощ.

Появи се ритмично барабанене, зловещо като пристъпването на снежен леопард и толкова тихо в началото, че никой не можеше да каже точно кога е започнало, само дето в един момент сред публиката имаше говор и движение, а в следващия се възцари пълна тишина, единствено многобройните чифтове ръце стискаха или се опираха леко на коленете, а многобройните чифтове очи се взираха в огрятата от свещи сцена между два паравана, нашарени със сиво-черни спирали.

Барабаненето се засили, ускори се, стана по-сложно, тъчейки арабески от звуци, и се върна към пристъпването на леопарда.

На сцената изскочи, в пълен синхрон с барабанните удари, среброкожа, ниска, стройна женска с дълги крака, дълги щръкнали уши, дълги мустачки и дълги бели зъби. Стояща на четири крака, тя бе висока около ярд. Единствената човешка черта у нея беше лъскавата дълга, права черна коса, падаща от тила й над дясното рамо.

Тя обиколи сцената три пъти, привела глава и душейки, сякаш следваше някаква миризма, а в гърлото й клокочеше ръмжене.

После тя забеляза публиката, изфуча диво и се отдръпна присвита, като заплашително им показа дългите, блестящи нокти на лапите си.

Двама души от публиката бяха така завладени от илюзията, че трябваше да бъдат спрени от съседите си, за да не хвърлят нож или къса секира по това, за което бяха сигурни, че е съвсем истински и опасен звяр.