Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Едрият мъж се приближи.

— Достопочтени Хрингорл — поздрави Фафрд тихо.

В отговор едрият мъж замахна неочаквано с близката си ръка към челюстта му.

Фафрд рязко се дръпна встрани, изплъзвайки се от удара, и след това просто се отдалечи по пътя, по който беше дошъл.

Дишащият тежко Хрингорл постоя загледан след него за няколко сърцеудара 2, след това се шмугна в полуцилиндричната палатка.

Хрингорл със сигурност беше най-могъщият мъж от Снежния Клан, мислеше си Фафрд, макар да не бе сред вождовете поради свадливия си нрав и незачитането на обичаите. Снежните Жени го мразеха, но им беше трудно да го контролират, тъй като майка му бе мъртва, а той самият никога не си беше взимал жена, задоволявайки се с наложниците, с които се връщаше от пиратските си набези.

Отнякъде, където бе стоял незабележимо, към Фафрд тихо се приближи мъжът с черните мустаци и черния тюрбан.

— Добре се справи, приятелю. Сега, както и когато внесе вътре танцьорката.

Фафрд рече безстрастно:

— Вие сте Великс Предприемчивия.

Другият кимна.

— Карам бренди от Клег Нар до това тържище. Какво ще кажеш да опитаме най-доброто заедно?

Фафрд рече:

— Съжалявам, но имам уговорка с майка си.

— Тогава друг път — каза Великс непринудено.

— Фафрд!

Викаше го Хрингорл. Гласът му вече не бе гневен. Фафрд се обърна. Едрият мъж стоеше пред палатката, после, когато Фафрд не помръдна, закрачи към него. Междувременно Великс отстъпи и изчезна със същата непринуденост, с която бе говорил.

— Извинявай, Фафрд — каза Хрингорл дрезгаво. — Не знаех, че си спасил живота на танцьорката. Направил си ми голяма услуга. Дръж. — Той откопча от китката си една от тежките златни гривни и му я подаде.

Фафрд не протегна ръка.

— Това не е никаква услуга — каза той. — Аз просто предпазвах майка си от грешна постъпка.

— Ти си плавал под мое командване — изръмжа внезапно Хрингорл, а лицето му почервеня, въпреки че отчасти все още се усмихваше, или поне правеше опити. — Така че ще приемаш моите дарове, както и заповедите ми. — Той сграбчи ръката на Фафрд, притисна към нея тежката гривна, затвори отпуснатите му пръсти отгоре й и отстъпи назад.

Фафрд бързо коленичи и промълви тихо:

— Съжалявам, но не мога да взема това, което не съм спечелил по заслуги. А сега трябва да спазя уговорката с майка си. — След това пъргаво се изправи, обърна се и си тръгна. Зад него върху ледената кора остана да блести златната гривна.

Той дочу ръмженето на Хрингорл и сподавеното му проклятие, но не се обърна да види дали той е вдигнал или не отхвърления си дар, макар че с труд се удържаше да не закриволичи или да си приведе мъничко главата, в случай че Хрингорл реши да запрати масивната гривна по черепа му.

Не след дълго стигна до мястото, където майка му седеше сред седем Снежни Жени — общо правеха осем. Те станаха. Фафрд се спря на около ярд разстояние от тях. Свеждайки глава и с поглед встрани, той каза:

— Ето ме, Мор.

— Много време ти отне — каза тя. — Прекалено много. — Шест от заобикалящите я глави закимаха важно. Обаче Фафрд забеляза, със замъгления крайчец на окото си, че седмата и най-слабичка Снежна Жена отстъпваше тихо назад.

— Но ето ме тук — каза Фафрд.

— Ти не се подчини на заповедта ми — изрече студено Мор. Изпитото й, някога красиво лице би изглеждало много недоволно, ако не беше толкова гордо и властно.

— Но сега й се подчинявам — контрира Фафрд. Той забеляза, че седмата Снежна Жена вече тихо бягаше с развяващо се голямо бяло наметало сред жилищните палатки към високата бяла гора, която ограждаше Мразовития Кът от всички страни, освен тази, която граничеше с Каньона на Тролската Стъпка.

— Много добре — каза Мор. — А сега ще ми се подчиниш, като ме последваш до сънната палатка за ритуално пречистване.

— Аз не съм омърсен — заяви Фафрд. — Нещо повече, аз се пречиствам по свой си начин, към който боговете са благосклонни.

Всички вещици около Мор закудкудякаха с възмутено неодобрение. Фафрд бе говорил дръзко, но главата му все още беше приведена, така че не можеше да види лицата и обсебващите им очи, а само дългите, бели, загърнати в роби фигури, приличащи на групичка едри брези.

Мор рече:

— Погледни ме в очите.

Фафрд каза:

— Изпълнявам всички обичайни задължения на отраснал син, от изхранване до защита. Но доколкото мога да определя, да гледам майка си в очите не влиза в тези задължения.

— Баща ти винаги ми се подчиняваше — каза Мор злокобно.