Фриц Лейбер: Мечове и черна магия

Една я удари силно в рамото. Тя направи грешката да се озърне назад.

За лош късмет я уцелиха две топки — в челюстта, току под начервените й устни, и в челото, по извитата черна вежда.

Тя политна, извъртайки се изцяло назад, и една снежна топка, запратена със силата на камък от прашка, я халоса в диафрагмата, като я накара да се превие надве и изкара въздуха от дробовете й с едно силно изпъшкване.

Тя падна. Белите жени се хвърлиха напред, а сините им очи блестяха.

Един едър, слаб мъж с черни мустаци, облечен в сивкаво ватирано яке и с ниско омотан черен тюрбан, който стоеше край една от покритите с лед груби живи колони на Залата на Боговете, прекъсна безучастното си наблюдение и се втурна към падналата жена. Стъпките му трошаха снежната кора, но мощните му крака го носеха бързо напред.

После забави изумено, когато покрай него ненадейно профуча висока, бяла, стройна фигура, която се плъзгаше с такава скорост, че за миг му се стори, че използва ски. В следващия миг пък бе обзет от мисълта, че това е друга Снежна Жена, но после забеляза, че фигурата носи късо кожено яке, а не дълга кожена роба — така че вероятно беше Снежен Мъж или Снежен Младеж, въпреки че човекът с черния тюрбан никога не бе виждал мъж от Снежния Клан облечен в бяло.

Странната бърза фигура тичаше, плъзгайки се, с приведена надолу брадичка и очи, извърнати настрани от Снежните Жени, сякаш се боеше да срещне горящия им от омраза син поглед. После коленичи бързо край падналата актриса и дълга, червеникаворуса коса се разпиля изпод качулката му. От това и от стройната фигура мъжът с черния тюрбан за миг се уплаши, че новодошлият е много високо Снежно Момиче, жадуващо да нанесе първия удар отблизо.

Но след това зърна издатината на покрита с мъх мъжка брадичка сред червеникаворусата коса, както й чифт масивни сребърни гривни от тези, с които човек може да се сдобие само чрез участие в пиратски набези. В следващия миг младежът вдигна актрисата и се затича надалеч от Снежните Жени, които сега можеха да виждат само обутите в алени чорапи крака на жертвата си. Залп от снежни топки се посипа върху гърба на спасителя. Той се олюля леко, след това решително се понесе нататък, все още присвил главата си.

Най-едрата от Снежните Жени, с поведение на кралица и изпито лице, което бе красиво въпреки побелялата коса, падаща по страните му, спря и извика с дълбок глас:

— Върни се, сине! Чуваш ли ме, Фафрд, върни се веднага!

Младежът кимна леко с присвитата си глава, макар да не спря своя бяг. Без да се обръща, той извика с висок глас:

— Ще се върна, уважаема моя майко Мор… след малко.

Останалите жени подеха вика „Върни се веднага!“ Някои от тях добавяха епитети като „Разпуснат младеж!“, „Проклятие за добрата си майка Мор!“ и „Преследвач на курви!“

Мор ги накара да млъкнат с рязко махване с ръце встрани.

— Ще изчакаме тук — обяви тя авторитетно.

Мъжът с черния тюрбан поспря за малко, след това закрачи след изчезналата двойка, държейки предпазливо под око Снежните Жени. Те не би трябвало да нападат търговци, но при тези варварски жени, както и мъже впрочем, човек никога не можеше да е сигурен.

Фафрд достигна актьорските палатки, разпънати в кръг около утъпкан участък сняг — откъм онзи край на Залата на Боговете, където беше олтарът. Най-далеч от пропастта се намираше високата конична палатка на Собственика на Шоуто. По средата беше разположена палатката с някак рибешка форма на обикновените актьори, една трета от която бе предназначена за момичетата, а две трети — за мъжете. Най-близо до Каньона на Тролската Стъпка се издигаше средно голяма полуцилиндрична палатка, поддържана от половинки обръчи. Над средната й част един голям чинар бе протегнал дебелия си клон, уравновесяван от два по-малки от противоположната страна, всички покрити с ледени кристали. В полукръглата предна стена на тази палатка имаше вход, закрит със завързано парче плат, развързването на което се оказа извънредно трудно за Фафрд, тъй като дългата фигура в ръцете му все още беше отпусната.

Едно дребно старче с увиснало шкембе се приближи наперено към него с някак младежко подрипване. Носеше вехта премяна, покрита тук-таме с малко позлата. Дори в дългите му сиви мустаци и козята брадичка, обграждащи пълната с мръсни зъби уста, блещукаха златни точици. Очите му, с тежки торбички под тях, бяха влажни и целите зачервени, с изключение на тъмните, пронизващи зеници. Над тях имаше омотан пурпурен тюрбан, който на свой ред поддържаше позлатена корона, украсена с очукани късове планински кристал, несполучливо имитиращи диаманти.