Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Освен това тази сутрин Снежните Жени бяха хванали, или по-скоро получили почти сигурна възможност да спипат невъобразимо жадувана жертва. Защото едно от момичетата от Шоуто, дали от невежество или от безразсъдна смелост, а може би изкушено от относително мекия, искрящ въздух, се шляеше по покрития с кора сняг далеч от безопасността на актьорските палатки. То заобиколи Залата на Боговете откъм урвата, после мина между извисяващите се към небето стволове на две заснежени вечнозелени дървета и се насочи към застлания със сняг естествен каменен мост, който бе представлявал началото на Стария Път на юг към Гнампф Нар, преди част от централния участък с дължина около пет човешки боя да пропадне преди шейсетина години.

На една къса стъпка от извития нагоре заплашителен ръб тя спря и остана дълго време загледана на юг през стелещите се парцали мъгла, които в далечината изтъняваха и заприличваха на мъхчета дългокосместа вълна. Под нея, в зейналата бездна, покритите със сняг борове, застилащи дъното на Каньона на Тролската Стъпка, изглеждаха мънички като белите палатки на армия Ледени Гноми. Погледът й бавно проследи каньона от далечния му източен край до мястото, където той, стеснявайки се, минаваше покрай нея, а после, отново разширявайки се леко, извиваше на юг, докато отсрещната му стена, със стърчащата от нея част на стария каменен мост, не закриваше гледката. След това погледът й се върна, за да проследи Новия Път, който започваше зад актьорските палатки и притискайки се към стената на каньона, се спускаше надолу със силно криволичене, като хлътваше в дълбоки дерета и се показваше отново — за разлика от далеч по-бързия, прав наклон на Стария Път, — а накрая потъваше сред застлалите дъното борове и продължаваше с тях на юг.

От постоянния копнеж в погледа й човек би си помислил, че актрисата е една тъпа, затъжила се за дома лигла, която вече съжалява за това мразовито северно турне и жадува за някоя гореща, бъкаща от бълхи актьорска уличка отвъд Земята на Осемте Града и Вътрешното Море — като се изключи тихата увереност в движенията й, гордата й осанка и страховитото място, което бе избрала за взирането си. Защото това място бе не само физически опасно, но и се намираше по средата между Залата на Боговете и Женската Палатка, освен това беше табу, защото един вожд и децата му бяха намерили тук смъртта си, когато средната част на каменния мост се бе пропукала и рухнала преди шейсетина години, а пък дървеният заместител се бе срутил под тежестта на колата на един търговец на бренди около четирийсет години по-късно. Брендито беше от най-огнените и тази ужасна загуба бе достатъчна, за да бъдат наложени на мястото най-сурови табута, включително забрана срещу всякакво по-нататъшно възстановяване на моста.

И като че ли всички тези трагедии не стигаха да заситят завистливите богове и да направят табуто ненарушимо, само преди две години най-умелият скиор, който Снежния Клан бе имал от десетилетия, някой си Скиф, опиянен от снежната ракия и ледената си гордост, се бе опитал да прескочи пропастта откъм Мразовития Кът. Засилвайки се с невероятна скорост, той яростно се оттласна с щеките си и полетя като ястреб, но все пак не успя да достигне отсрещния заснежен край с една протегната ръка, върховете на ските му се строшиха, врязвайки се в камъка, а самият той се разби в скалистите дълбини на каньона.

Замаяната актриса носеше дълго палто от кестенява лисича кожа, препасано с лека, позлатена месингова верижка. Във вдигнатата й на кок прекрасна тъмнокафява коса се образуваха ледени кристали.

От теснотата на палтото й можеше да се заключи, че фигурата й е мършава или поне достатъчно слаба и мускулеста, за да отговаря на представата на Снежните Жени за актрисите, но беше висока почти шест фута — което изобщо не подобаваше на актриса и без съмнение представляваше допълнителна обида към високите Снежни Жени, които в момента се прокрадваха към нея изотзад в безшумна бяла редица.

Един прекалено забързан обут в бяла кожа крак изскърца в блестящия сняг.

Актрисата се завъртя и без колебание се втурна назад по пътя, по който бе дошла. Първите й три стъпки пробиха снежната кора, което я забави, но после тя усвои изкуството да тича с приплъзване, като нозете й леко пърхаха по ледената кора.

Тя запретна високо червеникавокафявото си палто. Носеше черни кожени ботуши и ярки алени чорапи.

Снежните Жени се плъзгаха бързо след нея, мятайки твърдите си снежни топки.