Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

В този момент се чу заплашително кършене на храсти и бърз тропот на копита. Някой извика: „Внимавайте, господарю! О, богове, пазете херцога!“

Раненият глиган бе скочил на крака и летеше към групичката край коня на Джанарл.

Ловците се разпръснаха, вадейки оръжията си.

Конят на Джанарл се дръпна уплашено, нарушавайки още повече равновесието на ездача си. Глиганът профуча край него като опръскана с кръв нощна сянка. Джанарл почти падна отгоре му. Глиганът се завъртя рязко, за да нападне отново, избягвайки три хвърлени копия, които тупнаха на земята край него. Джанарл опита да се изправи, но един от краката му се беше оплел в стремето и конят му, отскачайки, го събори отново.

Глиганът връхлиташе, но в този миг закънтяха други копита. Друг кон профуча покрай Джанарл и едно нетрепващо копие се заби в плешката на глигана и го прониза дълбоко. Черният звяр отстъпи назад, удари веднъж копието с глигите си, падна тежко на една страна и замря.

Ивриан пусна копието. Ръката, която го бе държала, трепереше ужасно. Тя се отпусна в седлото, улавяйки лъка му с другата си ръка.

Джанарл се надигна и изгледа дъщеря си и глигана. След това погледът му бавно обходи цялата поляна.

Чиракът на Главас Ро бе изчезнал.

Мишока мънкаше напева през подпухналите си устни, почти сякаш говореше на земята, върху която лежеше. Като подреди пръсти в кабалистични символи, той щипна малко зелен прашец от една кесийка и го хвърли във въздуха с извиване на китката, което го накара да трепне от болка.

Магията бе завършена, но Мишока остана да лежи и болката в изтерзаната му плът и кости стана по-поносима. Той се вслуша в звуците на ловната дружина в далечината.

Лицето му беше навряно близо до туфа трева. Той видя как мравка се изкатери мъчително по едно стъбълце, падна на земята и продължи по пътя си. За миг усети някакво родство между себе си и дребничкото насекомо. Спомни си за черния глиган, чиято неочаквана атака му бе дала шанс да избяга, и за един странен миг умът му го свърза с мравката.

Разсеяно се замисли за пиратите, които бяха заплашвали живота му на запад. Но тяхната весела безпощадност се различаваше от преднамерената и жадувана жестокост на ловците на Джанарл.

Постепенно гневът и омразата забушуваха в него. Той видя боговете на Главас Ро, ведрите им по-рано лица бяха бели и подигравателни. Дочу думите на древни заклинания, но те отекваха с ново значение. След това виденията се оттеглиха и пред него се изви вихрушка от ухилени лица и жестоки ръце. И някъде сред тях — бялото, виновно лице на едно момиче. Мечове, тояги, камшици. Всичко се въртеше. А в центъра, като главината на колело за мъчения — едрата, мощна фигура на херцога.

Какво представляваше учението на Главас Ро пред това колело? То се бе претърколило през него и го бе смазало. Какво представляваше бялата магия пред Джанарл и неговите главорези? Само един безценен пергамент, който да бъде опетнен. Вълшебен бисер, който да бъде стъпкан в калта. Дълбоки и мъдри мисли, който да бъдат изтръгнати заедно с родилия ги мозък.

Но съществуваше и друга магия. Магията, която Главас Ро му забраняваше — понякога с усмивка, под която обаче винаги се криеше сериозност. Магията, за която Мишока бе научил само по намеци и предупреждения. Магия, която се коренеше в смъртта, омразата, болката и разрухата, която се занимаваше с отрови и писъци в нощта, която се процеждаше през черните пространства между звездите, която, както бе казал Джанарл, шепнеше проклятия в мрака зад гърба на хората.

Сякаш цялото предишно знание на Мишока — за малките същества и звездите, и благотворните магии, и природните принципи на доброта — бе лумнало и изгоряло в един бърз, внезапен пожар. И черната пепел бе оживяла и се бе размърдала, и от нея бяха изпълзели пълчища нощни твари, наподобяващи изгорените, само че грозни и изопачени. Прокрадващи се, дебнещи, лутащи се фигури. Безсърдечни, изпълнени с омраза и ужас, но толкова прекрасни наглед, като черни паяци, полюляващи се в геометричните си паяжини.