Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

— Но — продължи той с хладна властност — искам да ти задам един въпрос. Избрала ли си вече своя помощник?

— Няма да ти отговоря на това — отвърна тя, взирайки се в него също толкова хладно и уверено.

— Да не е…? — започна той и след това стисна устни, преглъщайки името „Великс“, преди да бъде произнесено.

Тя го изгледа с неприкрито любопитство какъв ще бъде следващият му ход.

— Много добре — рече той накрая, сваляйки ръце от раменете й и подпирайки се на тях. — Ти опита, струва ми се, да действаш така, както смяташ, че ще е най-добре за мен, така че аз ще ти отвърна със същото. Това, което ще ти разкрия, позори еднакво варварството и цивилизацията. — И той й разказа за плана на Есединекс и Хрингорл за нея.

Щом свърши, Влана се разсмя сърдечно, макар на Фафрд да му се стори, че е леко пребледняла.

— Явно съм допуснала грешка — отбеляза тя. — Значи затова моята сравнително изискана пантомима толкова лесно задоволи грубия, просташки вкус на Седи и затова имаше свободно място за мен в трупата, и затова той не настояваше да работя като курва за него след Шоуто като другите момичета. — Тя погледна Фафрд остро. — Някакви лудетини са преобърнали палатката на Седи тази нощ. Да не би…?

Той кимна.

— Бях в странно настроение снощи, едновременно весел и разярен.

Искрен, доволен смях се изтръгна от нея, последван от нов остър поглед.

— Значи не си отиде у дома, когато те отпратих след Шоуто?

— Не веднага — каза той. — Останах и наблюдавах.

Тя го погледна нежно, присмехулно и зачудено, като с целия си вид ясно питаше: „И какво видя?“ Но този път му беше много лесно да не назове Великс.

— Значи си и джентълмен? — пошегува се тя. — Но защо не ми каза за замисъла на Хрингорл по-рано? Да не мислеше, че ще се уплаша прекалено много, за да бъда любвеобилна?

— Донякъде — призна той, — но главната причина беше, че до този момент не бях решил дали да те предупредя. Право да си кажа, тази нощ се върнах само защото бях наплашен от призраци, макар че по-късно открих и други основателни причини. Всъщност точно преди да дойда в палатката ти, страхът и самотата — е, и малко ревност — ме подтикваха да се хвърля в Каньона на Тролската Стъпка или да сложа ските си и да опитам почти невъзможния скок, който гъделичка куража ми от години…

Тя го стисна за мишницата, впивайки силно пръсти в нея.

— Никога не го прави — каза тя много сериозно. — Дръж се здраво за живота. Мисли само за себе си. След лошото винаги идва доброто — или забвението.

— Да, и аз си мислех същото, когато исках да оставя на въздуха над каньона да реши съдбата ми. Дали ще ме подхване или ще ме запрати надолу? Но егоизмът, от който имам в излишък, независимо какво си мислиш ти — както и известното ми недоверие към всякакви чудеса, — потушиха това мое хрумване. А и преди това почти си бях наумил да прегазя твоята палатка, преди да съборя тази на Собственика на Шоуто. Така че в мен има някакво зло, както виждаш. Също и скрито двуличие.

Тя не се засмя, а изучи лицето му, дълбоко замислена. После за кратко загадъчният поглед се върна в очите й. За миг Фафрд си помисли, че може да проникне отвъд него, и се разтревожи, защото това, което му се стори, че зърна в тези големи зеници с кафяви ириси, не бе пророчица, оглеждаща вселената от планински връх, а търговец с везни, на които претегляше всичко извънредно внимателно, като от време на време си отбелязваше в малък тефтер стари дългове, нови подкупи и различни планове за печалба.

Но този кратък, тревожен миг отлетя и сърцето му се изпълни с радост, щом Влана, която той все още държеше надвесена над себе си в своите големи ръце, се усмихна насреща му и каза:

— Сега ще дам отговор на въпроса ти, на който по-рано исках, но не можех да отговоря. Защото едва в този миг реших, че моят помощник… ще бъдеш ти. Хайде, прегърни ме!

Фафрд я награби с яростна жар и сила, които я накараха да изпищи, но после, точно преди страстта му да се разпали непоносимо, тя се оттласна от него, изричайки задъхано:

— Чакай, чакай! Трябва първо да уточним плановете си.

— После, любов моя. После — замоли той, теглейки я надолу.

— Не! — възпротиви се тя остро. — „После“ е загубило прекалено много битки от „твърде късно“. Ако ти си помощник, то аз съм шефът и давам нарежданията.

— Слушам и се подчинявам — каза той, отстъпвайки. — Само че бързо.

— Трябва да сме далеч от Мразовития Кът по времето на отвличането — каза тя. — Днес ще си събера нещата и ще осигуря шейна, бързи коне и провизии. Остави всичко това на моите грижи. Ти се дръж съвсем обичайно и стой далеч от мен, за в случай че враговете ни пратят след теб шпиони, както е много вероятно да сторят и Седи, и Хрингорл…