Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

И така аз си плюх на петите и офейках от Ланкмар, озъртайки се за преследвачи, и в Илтмар попаднах на трупата на Есединекс, която се отправяше на север за извънсезонно турне. За щастие те се нуждаеха от главен мим и умението ми бе достатъчно да задоволи стария Седи.

Но същевременно се заклех пред зорницата да отмъстя за смъртта на Вайлис и Хинерио. И някой ден ще го сторя! С подходящ план, помощ и ново прикритие. Мнозина високопоставени членове на Гилдията на Крадците ще разберат как се чувства човек, на когото стягат постепенно гръкляна, позволявайки му все по-малки глътчици въздух — а и някои по-лоши неща!

Ала това е твърде зловеща тема за такава хубава утрин, любими, и аз я засегнах само за да ти стане ясно защо не бива да се замесваш сериозно с такава мръсна и порочна жена като мен.

След това Влана наклони тялото си към Фафрд и се зае да го целува от ъгълчето на устата до мекото на ухото, но когато той се опита да й върне тези ласки умножени, тя оттласна посегналите към нея ръце и като се отпусна в обятията му, ограничавайки по този начин неговите движения, пропълзя нагоре, взря се в него със загадъчния си поглед и произнесе:

— Мило момче, небето вече изсветлява и скоро ще порозовее, така че трябва да си тръгваш веднага или след още едно последно упражнение. Върви си у дома, ожени се за онова прекрасно и чевръсто девойче от дървото — сега вече съм сигурна, че не е бил младеж — и си живей благовъзпитан, праволинеен живот, далеч от гадостите и клопките на цивилизацията. Шоуто си събира багажа и си тръгва рано вдругиден, а аз трябва да следвам криволичещата си съдба. Когато кръвта ти се охлади, ще изпитваш към мен само презрение. Не, не отричай — познавам мъжете! Въпреки че има мъничък шанс — поради това, което си — да си спомняш за мен с леко удоволствие. В този случай мога да те посъветвам само едно: никога не позволявай жена ти да узнае!

Фафрд отвърна със също толкова загадъчен поглед:

— Принцесо, аз съм бил пират, което представлява просто морски крадец, а пиратите често нападат хора, бедни като твоите родители. Варварството е не по-малко противно от цивилизацията. Всеки ход в измръзналия ни живот е ограничен от законите на един луд бог, които наричаме обичаи, и от зловещи безсмислици, от които не можем да избягаме. Собственият ми баща беше осъден на смърт от падане — от съд, който не се осмелявам да назова. Престъплението му: изкачи една планина. А съществуват и убийства, и кражби, и сводничество, и… О, какви истории бих могъл да ти разкажа, ако…

Той се спря, хвана я под мишниците и я повдигна леко, като я задържа надвесена над себе си.

— Нека дойда с теб, Влана — каза той с жар, — независимо дали като член на трупата или отделно от нея. Въпреки че съм скалд-певец, владея също така танца със саби, мога да жонглирам с четири кинжала и да улуча с нож от десет крачки цел с размера на нокътя си. А когато стигнем в град Ланкмар — вероятно дегизирани като двама северняци, защото ти си висока, — аз ще бъда силната дясна ръка на твоето отмъщение. Мога да крада и на сушата, повярвай ми, и да издебвам жертви по уличките — ще ми се да мисля, също толкова незабележимо и безшумно като в гората. Мога да…

Влана, увиснала в ръцете му, положи длан върху неговите устни, докато другата й ръка бе пъхната под дългата коса на тила му.

— Скъпи — каза тя, — не се съмнявам, че си храбър, верен и сръчен за осемнайсетгодишен момък. И се справяш с любовта доста добре за младеж — достатъчно добре, за да поддържаш доволна своята облечена в бели кожи девойка и може би още няколко женички, ако пожелаеш. Но въпреки жестоките ти думи — прости ми за искреността — усещам в теб честност, дори благородство, любов към справедливостта и омраза към мъченията. Помощникът, който търся за своето отмъщение, трябва да е жесток, подъл и безмилостен като змия, и същевременно да знае поне колкото мен за невероятно заплетените правила на големите градове и древните гилдии. И за да съм напълно откровена, той трябва да е стар колкото мен, за което на теб не ти достигат години кажи-речи колкото пръстите на двете ръце. Затова целуни ме, мило момче, и ми достави удоволствие още веднъж, и…

Фафрд внезапно се изправи в постелята и я сложи да седне странично върху бедрото му, като премести ръце върху раменете й.

— Не — каза той твърдо. — Не виждам никаква полза да те подлагам отново на неумелите си ласки. Но…

— Опасявах се, че ще го приемеш така — прекъсна го тя тъжно. — Но аз нямах предвид…