Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Разтрепераният Фафрд се пъхна отново вътре. Влана се бе подчинила на нареждането му и се обличаше с актьорска бързина. Фафрд се пъхна в собствените си одежди, които за щастие бяха струпани в този край на палатката. Зачуди се дали е бил воден от боговете в това си действие, както и в угасяването на лампата, която иначе досега щеше да подпали смазаната палатка.

Дрехите му бяха по-студени на досег от ледения въздух, но той знаеше, че това ще се промени.

Той изпълзя отново навън с Влана. Когато се изправиха, той я завъртя към падналия клон със заобикалящата го голяма купчина кристали и каза:

— Смей се сега на магическите сили на майка ми, нейните вещици и всички Снежни Жени.

Влана изрече със съмнение:

— Виждам само един клон, който се е прекършил от натрупания лед.

Фафрд каза:

— Сравни количеството кристали и сняг, които са паднали от клона, с тези по другите. Помни: крий си мислите!

Влана остана безмълвна.

Една черна фигура тичаше към тях откъм търговските палатки. Тя растеше, подскачайки гротескно.

Великс Предприемчивия пъхтеше тежко, когато спря и сграбчи ръцете на Влана. Овладявайки дишането си, той каза:

— Сънувах, че си съборена и премазана. След това се събудих от гръм.

Влана отвърна:

— Сънувал си наченките на истината, но в случай като този между „почти“ и „нищо“ няма голяма разлика.

Великс най-после видя Фафрд. Бръчки на ревност и гняв прорязаха лицето му и ръката му посегна към ножа на колана.

— Спри! — заповяда Влана рязко. — Наистина щях да бъда смазана на каша, ако сетивата на този младеж, които вероятно са били погълнати от нещо друго, не бяха доловили първите признаци за падането на клона и той не ме бе издърпал в последния миг от лапите на смъртта. Името му е Фафрд.

Великс промени движението си в част от нисък поклон, разпервайки широко другата си ръка.

— Извънредно съм ти задължен, младежо… — каза той топло, а след пауза добави: — … задето спаси живота на една забележителна актриса.

Вече се виждаха и други фигури, някои бързащи към тях откъм близките актьорски палатки, други стоящи по вратите на далечните палатки на Снежния Клан и напълно неподвижни.

Притискайки буза до тази на Фафрд, сякаш в официален знак на благодарност, Влана прошепна бързо:

— Помни плана ми за тази нощ и за цялото ни бъдещо щастие. Не се отклонявай от него и на йота. Стой настрани.

Фафрд успя да отвърне:

— Пази се от лед и сняг. Действай, без да мислиш.

Влана се обърна към Великс по-сдържано, макар и любезно:

— Благодаря ви, господине, за вашата загриженост за мен, както насън, така и наяве.

От недрата на кожената роба, чиято яка увиваше ушите му, Есединекс изрече с горчив хумор:

— Беше лоша нощ за палатките.

Влана сви рамене.

Момичетата от трупата я заобиколиха с жадни въпроси и тя им заговори тихичко, докато вкупом се отдалечаваха към актьорската палатка и влязоха през вратата за жени.

Великс я изпроводи с намръщен поглед и подръпна черния си мустак.

Мъжете актьори се блещеха и клатеха глави при вида на щетите, които бе понесла полуцилиндричната палатка.

Великс каза на Фафрд с топло дружелюбие:

— По-рано ти бях предложил бренди, а мисля, че в момента имаш нужда от него. Освен това от вчера сутринта имам голямо желание да разговарям с теб.

— Извинете ме, но ако седна веднъж, няма да съм в състояние да остана буден достатъчно дълго, за да чуя и една дума, дори да говорите мъдро като сова, нито даже за глътка бренди — отговори учтиво Фафрд, прикривайки с длан една голяма прозявка, която беше само полупресторена. — Но все пак ви благодаря.

— Изглежда съм обречен винаги да те каня в неподходящо време — изрече Великс, свивайки рамене. — Може би по обяд? Или късно следобед? — добави той припряно.

— Последното, ако ви е угодно — отвърна Фафрд и бързо тръгна с големи крачки към търговските палатки. Великс не се опита да го догони.

Фафрд се чувстваше по-доволен от всякога. Мисълта, че тази нощ ще напусне завинаги този тъп снежен свят и неговите оковаващи мъжете жени, почти го накара да изпита носталгия по Мразовития Кът. Крий си мислите! — напомни си той. Някакво чувство за мрачна заплаха или може би жаждата му за сън правеше обкръжаващия го свят нереален, като спомен от детството.

Той пресуши бяла порцеланова халба с вино, дадена му от неговите минголски приятели Закс и Ефендрит, позволи им да го отведат до една лъскава постеля, скрита сред купища други кожи, и незабавно потъна в дълбок сън.