Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Мислите и чувствата на Фафрд бяха като развълнувана вода, макар външно да остана почти неестествено спокоен. През него дори премина вълна на радост, че Великс оценява така високо шансовете на един младеж с Влана, та иска да го упои не само с вино, а и с ласкателства.

Но сред всички други вълнения се открояваше впечатлението, че думите на Предприемчивия не бяха съвсем неискрени, че той действително се отнасяше с Фафрд като със син, че наистина се опитваше да му спести болката, че в нещата, които бе казал за цивилизацията, имаше зрънце истина. Разбира се, това можеше да е защото Великс бе толкова сигурен във Влана, че би могъл да си позволи да е мил със своя съперник. Но все пак…

Все пак Фафрд отново усети изплувалото над всички други чувства безпокойство.

Той пресуши чашата си.

— Съветът ви заслужава да се обмисли, господине… тоест, Великс. Ще го разгледам внимателно.

Като отказа още едно питие с поклащане на глава, той се изправи и приглади дрехите си.

— Надявах се на по-дълъг разговор — каза Великс, без да става.

— Имам работа за вършене — отвърна Фафрд. — Моите сърдечни благодарности.

Великс се усмихна замислено след него.

Участъкът утъпкан сняг между търговските палатки бе изпълнен с весел шум и оживена блъсканица. Докато Фафрд бе спал, бяха пристигнали мъжете от Леденото Племе и по-голямата част от Мразовитата Дружина и сега мнозина от тях се бяха събрали около два слънцеогъня — наричани така заради своята яркост, горещина и височината на подскачащите пламъци, — пиеха димяща медовина, смееха се и се боричкаха. И в двата края имаше оазиси на търговия, в някои се тълпяха веселяци, други бяха оставяни на спокойствие — в зависимост от ранга на търговците. Стари другари се забелязваха, крещяха и понякога се хвърляха през навалицата да се прегърнат. Лееше се вино и се пръскаше храна, отправяха се предизвикателства, които бяха приемани, или по-често посрещани със смях. Скалдове пееха и ревяха.

Глъчката подразни Фафрд, който искаше тишина, за да отдели в чувствата си Великс от Налгрон, да прогони смътните си съмнения във Влана и да изчисти образа на цивилизацията. Той вървеше, отнесен в тревоги, мръщейки се, без да обръща внимание на ръгането с лакти и блъскането.

После внезапно в главата му зазвънтя сигнал за тревога, защото зърна проправящите си път през тълпата към него Хор и Харакс и прочете намерението в очите им. Като позволи на едно завихряне в навалицата да го завърти, той забеляза и Хрей, още едно от оръдията на Хрингорл, близо зад себе си.

Целта на тримата бе ясна. Под прикритието на приятелско боричкане щяха да му хвърлят як пердах, ако не и нещо по-лошо.

В мрачните си опасения за Великс той бе забравил за своя по-ясен враг и съперник, брутално прямия и коварен Хрингорл.

Тримата вече бяха почти до него. В един замръзнал миг той забеляза, че Хор носи малка тояга и че юмруците на Харакс са прекалено големи, сякаш стискат камък или метал за нанасяне на по-тежки удари.

Той отскочи назад, все едно се опитваше да се измуши между двойката и Хрей; после внезапно смени посоката и с разтърсващ рев се втурна към слънцеогъня отпред. Глави се извръщаха при неговия вой и неколцина стреснати мъже отскочиха от пътя му. Но Леденото Племе и Мразовитата Дружина имаха време да разберат какво става: висок младеж, преследван от трима здравеняци. Това обещаваше забавление. Те скочиха от двете страни на слънцеогъня, за да му попречат да го заобиколи. Фафрд кривна наляво, после надясно. С весела глъч те се скупчиха по-нагъсто.

Сдържайки дъха си и вдигайки ръка да предпази очите си, Фафрд скочи право през пламъците. Те подеха коженото наметало на гърба му и го издигнаха високо. Той усети паренето по ръката и врата си.

Изскочи навън с димящи кожи, а в косата му играеха синкави пламъчета. Пред него отново имаше навалица, с изключение на едно изметено, застлано с килим и покрито с навес пространство между две палатки, където вождовете и жреците седяха съсредоточено около ниска масичка, на която един търговец теглеше с везни златен прах.

Той чу блъскане и викове зад себе си, някой изкрещя: „Бягай, страхливецо“, друг: „Битка, битка“; после видя отпред лицето на Мара, зачервено и развълнувано.

И тогава бъдещият върховен вожд на Северните Земи — защото така мислеше той за себе си в този миг — наполовина скочи, наполовина се втурна горящ през масичката под навеса, като по пътя си събори търговеца и двама вождове, преобърна везните и развя по вятъра златния прах, преди да се приземи с вдигащо пара съскане в голямата, мека снежна преспа отзад.