Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Погледна я и отбеляза развеселеното пламъче в очите й. Как ли може човек да се намира в такова положение и все още да му е до смях?

— Нищо ли не вземате на сериозно, Ани?

— Напротив. Играта ми.

— Моля?

— Когато снимам, ставам сериозна.

— Но самата себе си не се ли вземате на сериозно?

— Точно това ви казвам: Вземам се на сериозно, когато забравя за себе си.

„Какво странно момиче: говори като старица, а чувства като дете. Ако човек я слуша, трябва да изтърпи някакви преситени, иронични, свидетелстващи за силно жизнено похабяване приказки, а ако я наблюдава, вижда вибрираща сетивност, напрегнато сърце и емоционална повратливост, която позволява смехът за миг да се смени със сълзи.“

След обичайните наставления, той я остави. Вече излизаше правилно от сцената: тъй като знаеше, че в коридора също го чака камера, запазваше изражението си, докато излезе от нейния обсег.

Замени го Итън.

Ани въздъхна с доволство. Не само заради Итън, а защото точно по пладне камерите спираха за две минути, докато тя поеме цяла шепа лекарства.

Хапчетата определяха ритъма на живота й. Хапчета, за да се бори срещу своята зависимост. Хапчета, за да притъпят следствията от предишните. Хапчета, за да заспи. Хапчета, за да се събуди. Хапчета, за да се концентрира. Хапчета, за да се отпусне. Хапчета като добавка към храненето. Хапчета за потискане на глада.

Итън жонглираше виртуозно с тази палитра от таблетки и капсули, към която прибавяше и инжекции.

Ани установи, че докато Итън вършеше работата си, не се задоволяваше с рутината, а я упражняваше като свещенодействие. Когато й даваше хапче, имаше съзнание, че й дава изцеление и се държеше като утешител и приносител на щастие. Исус, който полага ръка на челото на болните, за да извърши чудо, сигурно е приличал на Итън в този миг.

По време на кратките почивки, в които никой не ги чуваше, Ани и Итън си разказваха животите си. Така Ани бе разбрала, че Итън е бивш наркоман и много пъти отново бе хлътвал, преди да изостави алкохола и различни вещества, а сега се чувстваше чист и искаше да дава рамо на изхвърлени от течението хора; затова бе получил диплома за болногледач и бе намерил място в това водещо отделение.

Сега тя по-добре разбираше вълнението, което я обхващаше всеки път щом го видеше: Итън бе едновременно стабилен и крехък, силата му идваше от нещо, което бе завоювал сам и днешното му спокойствие побеждаваше вчерашната тревожност.

За разлика от Шиниъд, Джоана и повечето хора около нея, той бе пропадал в бездните. Не се перчеше от някой бряг, на който си живее спокойно и сигурно, а от крайбрежна скала, от която бе паднал и на която след ужасни терзания бе успял отново да се изкатери.

Червеното око на камерите светна отново.

— Тръгвайте! На гимнастика!

Ани изръмжа.

Ненавиждаше този момент от деня. Колкото обичаше да танцува, да тича, да шофира бързо, толкова се отегчаваше да изпълнява някакви движения и да ги брои.

Този час по спорт — воден от Деби, бивша шампионка по синхронно плуване — й изглеждаше по-скоро като лечение, отколкото като игра. Деби всеки миг разгръщаше непоносима енергия и обясняваше на възпитаниците си целта на упражнението, мускулите, които участваха и натоварените сухожилия. Сеансът наподобяваше практическо упражнение по анатомия и Ани виждаше себе си като жива одрана жена на джогинг. Щом Деби приближеше, за да поправи стойката й, Ани се чувстваше все едно й правят дисекция. На всичкото отгоре удоволствието не съществуваше в този храм на джогинга и усилието бе единственият начин на общуване с тялото.

Щом часът приключи, Ани взе продължителен душ — синдикатът на клиниката бе извоювал в общата съблекалня да няма камери. Придружена от Итън, тя се върна в стаята си. Болногледачът й бе станал нужен. Тъй като той вярваше в лечението, което й прилагаше, тя бе спряла да изпитва недоверие. Но бе отбелязала няколко притеснителни подробности.

Един ден, по време на двете им минути без камери, тя бе открила белези във вдлъбнатината на лакътя му.

— Боцкаш ли се, Итън?

— Да, но това са лекарства.

— Мммммм…

— Против наркотиците е.

— В резюме — боцкаш се, за да не се боцкаш.

— Ани…

— Или се дрогираш, за да не се дрогираш.

Итън тъкмо щеше да даде обяснение, когато камерите тръгнаха.

На другия ден го бе намерила странно спокоен, почти отсъстващ.

— Итън, не се ли чувстваш добре?

— Напротив. Проблемът е, че се чувствам прекалено добре. Сигурно съм злоупотребил.