Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Калгари ме притисна в силните си ръце, аз отговорих на прегръдката и се плъзнахме на дивана. Там той се показа още по-буен, толкова, че отлепих устни от неговите, за да извикам:

— По-леко…

— Оставете ме, за Бога!

Тогава разбрах, че не ме прегръща, а се съпротивлява, и онова, което вземах за диви чувства, бе отпор.

Внезапно картинката ми се яви в цялата си яснота — опитвах се да изнасиля мъж.

О, Гретхен, заля ме срам. Скочих, събрах си нещата и побягнах, без да се обръщам. Щом прекрачих прага, се сетих, че съм пропуснала да платя сеанса. Нямах смелостта да се върна назад. Да обезщетя на мъж, задето съм го изнасилила…

Ужасът не приключи до този епизод.

Цялата поруменяла и с туптящо като на тичащ в галоп кон сърце, се качих в една карета. Дадох си сметка, че не мога да се прибера вкъщи в това състояние, и казах адреса на Виви.

Уви, когато се явих в дома й, майордомът ми съобщи, че не си е вкъщи, и си спомних, че този следобед сигурно е при своя любовник от кавалерията. Сякаш някой ме зашлеви. Какво, тази жена на догарящите петдесет години се забавляваше в обятията на обожател, а аз, на двайсет и три, току-що бях отхвърлена от един мъж на четирийсет и пет!

Хванах друга кола и без да се замислям, дадох адреса на кафенето, където с Виви се отдавахме на поквара. Едва бях бутнала въртящата се врата и тръгнах през облаците дим, когато видях как един клиент вдига глава от вестника, който четеше.

Това бе тъмнокосият студент, който често ми бе изпращал пламенни бележки на масата, която делях с Виви.

Какво ли се случи? Аз ли бях това? Друга ли беше? Спрях пред него и заявих:

— Сега или никога.

Той стана, изтръгна ме от сервитьора, който искаше да ме проводи до обичайната ми маса, хвана ме за рамото и без нито дума, излязохме заедно от кафенето.

Трябва ли да ти разказвам останалото, Гретхен моя? Отвратителното слугинско стълбище. Таванската стая. Натрупаното с книги легло. Чаршафите без дантели. Телата ни, които се откриваха взаимно. Не знаех неговото име, той нямаше представа за моето. Може и да беше глупак? Може пък да ме бе сметнал за непоносима? Животни.

Укоряваш ли ме, Гретхен моя?

Може би можеш… В това, което направих, имаше частица отмъщение. Реванш срещу Калгари. Реванш срещу Франц. В този смисъл, малкото ми бягство бе напълно предвидимо.

Но пък непредвидимото бе онова, което изпитах…

Познах екстаза, Гретхен. В обятията му най-сетне стигнах до онова, което милувките понякога обещават. То има грозно име, оргазъм, но самото нещо е тъй красиво. О, преживях не „заслепяваща минута“, а три заслепяващи часа. Тялото ми се разпадаше на късове и сякаш се множеше в насладата. Какъв любовник! Изчезвах в насладата, докато милувките му сякаш ме смазваха, а членът му ме разглобяваше, имах усещането, че вече не съм аз, а няколко жени, самата природа, космосът. Силата на света се бе вляла в мен.

Щом падна мрак, звездите се появиха пред мен в прашасалия люк. Бях разпиляна като тях.

И спокойна.

И щастлива.

Твоя Анна

П.П. Успокой се, след това се прибрах у дома. Измислих някаква лъжа за пред Франц и той се върза. От тази история насам разгръщам голяма нежност към него. „Угризения“, би казала леля Виви. По-скоро жалост.

— Ани, в състояние ли сте да лъжете, за да защитите своя порок?

— Разбира се.

— Срещате ли се с хора, с оглед на това дали ви помагат по отношение на лошите ви навици?

— Естествено.

— Бихте ли откраднали, за да задоволите тези нужди?

— Правила съм го неведнъж.

— Срам ли ви е?

— Всеки път.

— Срамът не ви ли е спирал?

Ани се замисли.

— Срамът е красив, като рамка на картина е: позволява на порока да изпъкне.

— Вие, цинична?

— Цинизмът е парапетът, в който човек се вкопчва по време на вселенски катаклизъм.

— Имате отговор на всичко!

— Не, само на незначителните въпроси.

Доктор Шиниъд замълча за миг. Ани му се опъваше повече от предвиденото. Той се запита как ли потребителите на интернет, които следяха лечението на живо — в действителност с отклонение от две минути — щяха да приемат този предварителен разговор и нямаше ли отново да застанат на страната на Ани? Разбира се, продуцентите се радваха, че непочтителната Ани обогатява предаването с безразборните си реплики — прекрасно за шоуто, — но доктор Шиниъд, който разчиташе така да продаде клиниката „Линдън“ и нейните програми за дезинтоксикация, усещаше, че започва да губи пера в тази битка.