Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Ани се втренчи в топката на тавана. Тя обожаваше това нощно слънце! Капризно слънце. Слънце, което се върти бързо. Макар тя първа да се кълнеше, че няма нищо по-кичозно от тези стъклени глобуси, хилядите фасети на които препращаха лъчите на прожекторите, тя ходеше само в заведения, където имаше такива. Тук в „Red and Blue“ на „Сънсет булевард“, където бе свикнала да ходи, обожаваше топката, която дупчеше тъмнината и хвърляше цветни стрелички, като настигаше и най-далечностоящите хора и стени. Под нея Ани можеше да се поклаща часове наред.

„Дали ще се върне?“

Развълнувана, тя за миг спря да се подрусва, за да се удиви на онова, което се случваше в главата й: тя чакаше някого. Тя! Ани, най-малко сантименталното момиче в цяла Калифорния, точно тя да си отглежда тръпка… феноменално… Невероятна новост! Откакто се бе срещнала с Дейвид на снимачната площадка, смяташе, че в Лос Анджелис живее момче, за което си заслужава да се надява, да го дебне, да го желае. Каква метаморфоза…

Излезе от дансинга и се отправи към бара със синята като в аквариум светлина.

— Е, Ани, на върха, а? — попита барманът.

— На върха на върховете, винаги!

Никой от двамата не мислеше онова, което бе казал: на служителя хич не му пукаше за Ани и просто говореше като професионалист на звезда, а колкото до Ани, тя си знаеше, че нито е във върхова форма, нито е на върха на кариерата си. Само на върха на своите обувки.

— Джин тоник?

— Отгатна ме, много те бива, все едно ме видя гола!

В отговор на шегичката й той намигна в съответния миг и силно подчертано, като слаб актьор в телевизионна комедия.

— На какво се надява този кретен? — измърмори тя, докато той я обслужваше с прекалено широк размах. — Че ще го представя на някой продуцент, за да му даде роля? В Ел Ей има хиляди скапаняци като него! Човек вече не може да си поръча каквото и да било в ресторант, бар или хотел, където сервитьорът да не се смята за бъдещия Брад Пит. С изключение на мен, която съм актриса, всички останали искат да станат актьори.

Усмихна се: тя наистина не беше драпала за съдбата на актриса! Беше влязла в занаята на пет години с рекламите, а после се бе снимала във филми, за да угоди на майка си до онзи „Татко, взех за малко колата“, една комедия за широката публика, която пощури класациите през лятото на 2005-а и я изстреля на върха като звезда. Ани Лий, малката сладурана на Америка! Всъщност тя се бе подчинявала, беше се изправяла очи в очи и беше търпяла, но не бе имала време да пожелае онова, което й се бе случило.

Изправена пред чашата си, Ани си рече, че ако Дейвид се появи, не бива да му натрапва пияно момиче, и след като това угризение откупи част от добродетелта, изгълта питието си без повече скрупули.

Барманът примигна.

— Още едно?

— Защо не!

Макар вероятно да бе водила този разговор поне хиляда пъти, й се струваше, че импровизира, че се показва блестяща и че както никога трупа искрящи от остроумие реплики. Всъщност, не различаваше ли в погледа на бармана развеселена искра?

Освен ако това не означаваше друго…

„По дяволите! Дали съм спала с него?“

Загледа го. Никакъв шанс да си спомни. Разбира се, тази латинска физиономия й изглеждаше позната… Но защо ли? Дали защото го срещаше тук, или защото се бяха чукали?

Докато се отдалечаваше, тя се вгледа в дънките, които подчертаваха извивката на задните му части. „Сигурно. Сигурно съм спала с него.“ Тя се изсмя. „Че за какво ще работи в нощно заведение, ако не за да спи с красиви момичета? Нали така, всички знаят, че те предпочитат това пред бакшиша.“

Даде си сметка, че толкова слабо помни собствените си действия, че й се налага да разсъждава като полицейски инспектор, та да определи дали е правдоподобно да се е изклатила със служител от „Red and Blue“, и внезапно това безпаметството й се стори като закачка.

„Досега съм извършила толкова неща, че не мога да си ги спомня. На двайсет години вече съм натрупала хиляди животи.“

Тя погледна блестящата топка.

„Сега нещата ще се променят. С Дейвид нищо няма да бъде същото. Защото този път става дума за любов. Той ще въплъти голямата любов, която ще изтрие всички предишни, оплисканите с кал, жалките, мимолетните.“

Въздъхна.

Първо от екстаз.

След това от притеснение. А дали тя ще бъде способна на такова нещо? Дали ще й стигне смелост да го приеме.

Завладя я паника. За няколко секунди започна да трепери и да се поти. Изхлузи се от високия стол върху токчетата и тръгна със залитане към тоалетните.