Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Преживяването мина добре. Франц остана задоволен. Доколкото се бях осведомила подробно какво има да ми се случва, се усещах като на урок по гимнастика и прилагах на практика заучените фигури, като се стараех да извършвам правилните движения и да приемам неговите, и толкова по-зле, ако някои от тях ме отблъскваха. На сутринта треперех от задоволство: бях минала изпита.

Проблемът произтича от това, че и после не надскочих усещането за гордост. А Франц ми харесва, кожата му е нежна, тялото му излъчва сладък мирис, голотата му не ме шокира особено. Интелектуално погледнато, оценявам жаждата, която го тласка към мен, влажните очи, устните, които сякаш искат да ме погълнат, тръпката, която пробягва по крайниците му, одрезгавелия, сякаш долитащ от пещера дъх, треската, която го кара да ме притиска в леглото всеки ден, понякога и по няколко пъти, желанието му ме очарова и не ми пречи, а освен това ме и ласкае.

Но не го споделям.

Никога не изпитвам ответен порив към него.

Отдавам се на Франц от любезност, алтруизъм или дълг, тъй като съм решила да го задоволявам, доколкото мога. Изпълнявам дълга си като домакиня. Нито имам вкус към това, нито ме мъчи желание и почти не изпитвам удоволствие, освен от дадената милостиня или от вълнението да видя как този заситен здравеняк заспива до рамото ми.

Нормално ли е това, Гретхен моя? Детството ни направи достатъчно близки, за да си позволя да ти задам този неудобен въпрос. Дошла си само десет години преди мен на тази земя, скъпа ми братовчедке, но по мъдрост си далеч напред. Вие с Вернер живеете ли в подобно несходство? Дали това е ориста на жената, да изкушава, без да бъде изкушена?

След седмица се връщам във Виена, където приключва обзавеждането на бъдещия ни дом. Пиши ми там, Гретхен моя. Разбира се, бих предпочела да дойда при теб в Инсбрук, за да прекараме известно време заедно, но първо трябва да си поиграя на стопанка на дома, да допълня мебелировката, да избера цветя, да се наложа над прислугата с няколко напълно произволни заповеди, които да затвърдят моя авторитет. И да се справя с посещенията при семейството на съпруга ми… Очевидно, първото нещо, което ще погледнат тези аристократи, ще бъде коремът ми, за да разберат дали се връщам от това скъпоструващо пътешествие с наследника на Валдберг в чекмеджето. А коремът ми е плосък, по-плосък отпреди сватбата и дори хлътнал, откак разходките, пътешествията и креватните ни упражнения подчертаха моята слабост. В хотела, щом вечерята приключи и Франц отиде да пуши с мъжете, аз се качвам в апартамента, събличам се пред огледалото на гардероба и се оглеждам: нищо не расте. Вече се боя от натъжените физиономии на роднините, лели и чичовци Валдберг. И забележи — те ще са прави — аз съм жена, която носи разочарование.

Подписвам се под тяхната присъда.

Не ме забравяй, Гретхен моя, и ми отговори, особено ако ме смяташ за недодялана. Прегръщам те. Предай приятелските ми чувства на Вернер. Колкото до синовете ти, не им казвай още нищо, нося им маски от Венеция. До скоро.

Твоя Анна

Щом се видя сред танцуващите, Ани помисли: „Коя е пък тази курва?“ Размазан от потта грим, пристегнато от еластичното бюстие тяло с късо парче плат, усукано около ханша вместо пола — момичето й приличаше на проститутка, която човек наема за вечерта. На всичкото отгоре и евтина! Да, отначало Ани видя над голите бедра, по които блещукаха пайети и над чизмите с гигантски токчета, които караха дупето й да щръкне, само една от жените, чиито снимки безплатните вестници предлагат на страницата „Компаньонки“.

Но заради несръчния си съсед, който се смяташе за цар на дансинга, Ани се спъна, размаха ръце, залитна напред и се задържа в последния момент, а по симетричните движения, които правеше кучката отсреща, установи, че в огледалото се отразява самата тя.

Разпозна се и изцвили.

Това й се стори забавно.

Нея, която обичайно никога не би проявила такъв хумор, всичкият алкохол и антидепресанти, които бе погълнала, я подтикваха да се смее на всичко. Помаха съзаклятнически на своята двойничка, която и отвърна, отново се приведе и радостна, пак се задруса френетично.

Тонколоните произвеждаха компактен, неразличим, оглушителен грохот. Тази сила на звука заливаше нощните птици със звуци, тембри и ритми, както вълните при буря смазват плувците. Пък и те бяха дошли да куфеят, не да се наслаждават на музиката. Не слушаха парчетата с ушите си, а ги усещаха със стъпалата си, с гърдите си, с развилнялото се сърце, което изпомпваше кръвта им според пулсиращия звук на ударните.