Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

За да носи тези капели, жената трябва да е по-грозна от мен — като леля ни Августа, чийто гърбав нос печели, ако се подслони под някоя периферия, — или пък много по-красива — като теб. Но Франц толкова обича шапките, та не забелязва, че шапките не обичат мен.

Една италианска графиня, на която разказах за тази драма в Бергамо, ме поправи строго и уточни:

— Напразно се тровите, дете мое. Франц ви обожава до степен да не забелязва, че шапките не ви стоят добре.

Признавам си, че разсъждението й ме смути. В последно време всичко ме потиска, дразни и тревожи — изправена съм пред твърде много невъобразими ситуации…

По този повод, ще ме попиташ ли как върви нашият меден месец?

Предполагам, че трябва да отвърна „идилично“. Франц е прекрасен, нежен, внимателен, щедър, забавляваме се превъзходно и шест месеца след като напуснахме Виена, сновем из Италия и редуваме великолепни градове, очарователни села, изумителни църкви. Да не забравяме, че от векове насам полуостровът дава мило и драго да примамва младоженци: преливащи от шедьоври музеи, хотели с прохладни стаи, превъзходна кухня, великолепни сладоледи, чувствено слънце, което приканва към следобедна почивка и прислужници, които обгръщат влюбените със съучастнически поглед.

С една дума, моят меден месец е безупречен. Но дали аз съм създадена за медени месеци?

Да, правилно прочете, Гретхен моя, жената, която ти пише тези страници, не знае какво да мисли. Боя се, че съм различна. Плашещо различна. Защо не мога да се задоволя с онова, което би хвърлило във възторг някоя друга?

Ще се опитам да ти обясня онова, което ми се случва, а в движение може и самата аз да го разбера.

Моето детство продължи дълго. Докато ти, скъпа ми братовчедке, вече омъжена, отглеждаше три кърмачета, аз упорито оставах хлапе, вдигах поли само за да тичам из полето или да прескачам потоци, мисълта да се осъществя като жена бе далеч от мен, и ако срещах момчета, не изпитвах към тях никакво любопитство.

И тъй вкусвах щастието…

Дълго слушах как ще постигна пълноценност само в мъжки обятия, а по-късно и в деня, в който ще изтикам няколко бебета от своята утроба, и в крайна сметка се уморих от натяквания и си създадох роля. Превърнах се в капризна снобка, която би приела само и единствено високопоставен брак.

А изпълнената с ирония съдба ми се подчини. Бях измислила тази комедия само за да предпазя себе си и да отхвърлям кандидатите, а това поведение се бе оказало ползотворно и ми бе позволило да изчакам и да срещна Франц фон Валдберг.

Сещаш ли се за онези невероятни армейски ножчета, които освен острието съдържат и отварачка за консерви, отвертка и рибарска кука? Всички господа бяха луди по тях. Ами, това е то Франц! Той не е човек, а швейцарско ножче. Притежава всички качества — с ефектна външност, богат, интелигентен, чувствителен, благороден, любезен. Накратко, партия, която човек не може да откаже.

Дали се омъжих за него от гордост?

Боя се, че истината е още по-нелицеприятна. Свързах се с Франц единствено по сметка. Внимание, това не е акт на интригантка, която се издига чрез леглото, нито разсъждение на амбициозна жена, не, това е сметка на една отчаяна жена: когато той поиска ръката ми, предположих, че ако не успея да разцъфна с този мъж, никога не ще успея. Омъжих се за него, както човек опитва лекарство.

Но лекарство против какво? Против самата мен.

Не умея да бъда жената, каквато я изисква нашето време. Трудно ми е да се заинтересувам от темите на нашия пол — мъже, деца, бижута, мода, домашното огнище, кухнята и… собствената си незначителна особа. Защото женствеността изисква човек да въздига в култ себе си, своето лице, своята линия, своите коси, своя външен вид. Кокетството е чуждо за мен, обличам се както дойде, не обръщам внимание на козметичните продукти и ям твърде малко. Когато, по снимките, които колекционира Франц, се видя натруфена като асо пика, онова, в което се укорявам, е, че не съм успяла да създам още по-голяма гротеска, защото тогава поне щеше да бъде откровено забавно.

Ще ми повярваш ли? Всяка сутрин се дегизирам като дама. Всички тези фусти, корсети, ширити, километрите панделки и платове, в които съм омотана, ми се струват нелепи и сякаш взети на заем. Не, бъди спокойна, не си мечтая да се обличам като мъж. Аз съм простодушно, изгубено в страната на жените и принудено да подражава на възрастните момиче, и живея в измама.

И тъй, как мина първата брачна нощ? — ще попиташ ти. С моята нагласа, от мен можеше да се очаква всичко…