Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Понякога, само с едно изречение, той хвърля сянка върху нещо, в което съм уверена. Така например, наскоро, докато правех извода, че не съм страдала от липсата на родителите си, той отвърна:

— Искате да вярвате в това.

— Не, все пак познавам своите виждания.

— Вашите виждания са видимата част от айсберга, Анна, тази, която осъзнавате. Но отдолу има други мисли, онези, които не се изразяват с думи, а с объркване на думите, с действия, с поведение. Тъй че, позволете ми да се съмнявам, че не сте страдали от липсата на родителите ви, след като всичко показва, че не желаете да станете родител.

— Моля?

— Затруднението да забременеете е психологическо, тъй като лекарите твърдят, че няма физиологична пречка за това.

— Вероятно, но…

— А фиктивната бременност ви е спечелила време, без все пак да забременеете. С тази хитрина сте задоволили натиска от страна на семейството на съпруга ви, илюзорно сте удовлетворили и съпруга си и сте се престорили, че сте обикновена майка. Но ви е страх да станете майка, вероятно защото вашата ви е липсвала, или по причина, която двамата заедно ще изровим…

Той се опитва да се набърка в личния ми живот. И тогава съм принудена да се ядосам. Например отказвам да му разкажа подробности от преживяванията ни с Франц в леглото. Колкото и да настоява и да развява статута си на терапевт, колкото и да повтаря, че когато ходя при доктор Тайтелман, се оставям да прегледа онова, което обикновено единствен съпругът ми може да доближава, оставам непоклатима. Между Франц и мен всичко е наред и това сведение трябва да е достатъчно на доктор Калгари.

Всъщност, единственият път, в който за малко да прекъсна лечението, бе когато той се върна на тази тема и прескочи границите на безсрамието:

— Защо твърдите, че обичате да правите любов с мъжа си, след като открихте начин да го отдалечите от себе си в продължение на девет месеца?

Този ден напуснах кабинета без нито една дума и с трясък на врати след себе си. У дома се заклех пред себе си никога повече да не се върна при него.

Очаквах от доктор Калгари писмо с извинения. О, само три изречения. Просто знак на уважение. Доказателство за добро възпитание. Или угризение на джентълмен. С една дума няколко реда, надраскани върху визитна картичка, от които да прозира съжаление, че ме е оскърбил.

Цяла седмица се надявах на писмо.

Упорито не отидох на две срещи, сигурна, че това ще събуди гузната му съвест и че празният диван ще му припомни недостойното му поведение.

Напразно.

На десетия ден бях толкова бясна, че се появих при него в часа на третата ни среща, за да го нагрубя, да изкрещя в лицето му какъв невъзпитан човек е той и да му обясня какви правила спазват обикновено хората в истинския свят.

Той съвсем не изглеждаше изненадан да ме види — все едно го бе предвидил — и не се опита нито да ме успокои, нито да отрича, напротив, изтърпя гневната ми реч мълчаливо и с интерес.

— Хайде, престанете да ме слушате с вид на човек, който разрязва жаба. Все едно това не ви засяга!

— Съвсем правилно, Анна. Онова, което казвате, не ме засяга, то засяга вас. Днешният сеанс ви дава възможност за голям напредък.

Отново се палнах. Откъде му бе хрумнало, че става въпрос за сеанс? Бях дошла, за да го науча на някои неща от живота, и нещата не бива да се смесват. Нали нямаше все пак и да му платя за услугата, която му правех? Каква невъобразима наглост…

Какво направи той ли? Не знам. Във всеки случай успя да ме освободи от гнева и не само че легнах на диванчето му, но и час по-късно платих за консултацията с горещи благодарности.

Понякога го припирам да стигнем до стъклените ми топки, защото това е основната причина, поради която се лекувам при него. Той упорства в своя отказ. „По-късно“ — повтаря той, сякаш това изобщо не го интересува. Понякога го подозирам, че протака, за да ми измъкне повече пари, но веднага след това се учудвам сама на себе си, че мисля подобно дребнаво нещо, сама себе си гълча и му връщам своето доверие.

Представи си, че по време на това лечение има и забавни моменти. Например, трябва да му разказвам за сънищата, които си спомням, или да отговарям незабавно на думи, които той произнася. Ето ти един пример:

— Фрагмент?

— Минало.

— Чай?

— Сплетница.

— Чинийка.

— Скърцаща.

— Свекърва?

— Ами… почит.

— Цвете?

— Живот.

— Пролет?

— Безгрижие.

— Светлина?

— Привличане.

— Виена.

— Крепостни стени.