Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

И завърши:

— Закачливо стихче.

Брендор прегърна лелката, изкрещя „благодаря“ и се омете.

На другия ден, след безсънна нощ и още по първи петли, се яви при архидякона. Той го прие, докато нападаше едно твърдо сварено яйце — цяла планина за този аскет.

— Монсеньор — провикна се Брендор, докато се втурваше към него, — идвам да утоля нетърпението ви по отношение на Ан, девата от Брюж, „моето протеже“.

— Много добре, но защо идвате сам?

— Нося ви един от стиховете й, чрез който да разберете какви са духовните й щения. Толкова ми се ще обикновените ми християни да й стигнат поне до кокалчето.

Брендор разгъна листа, върху който с най-елегантната си калиграфия бе добавил две думи, над и под римите. С ясен и звънък глас той прочете:

13 юли 1906

Скъпа моя Гретхен,

Преди всичко друго, отговарям на твоите тревоги. Докато четеше предното ми писмо, ти се притесни. Макар обвитите ти в нежност съображения на пръв поглед да изразяваха съчувствие, усетих твоето неодобрение: осъждаш харчовете ми и се опитваш да направиш по-умерено суровото ми отношение към леля Виви.

По първата точка ти припомням, че напълно съм наясно и не само ти доверих своите мигове на слабост, но и признавам, че страстта ми към стъклените топки е почти неистова. Не забравяй, че търся начин да се лекувам.

По втората точка мисля, че идеализираш леля Виви. Иска ти се да промениш портрета й, та да заприлича на твоя. Уви! Въпреки твоето желание, тя не зае твоето място и се оказа неспособна да играе важната роля, която ти заемаше до мен в продължение на дълги години, ролята на по-голямата предана и изпълнена с грижовност и благородство сестра. Ако се запознаеш с нея, въображението ти ще се сблъска с действителната леля Виви, която се показва извратено недискретна, умерено толерантна и напълно лишена от добронамереност. Разбира се, тя не се състои само от пороци, но подозирам, че дори качествата й имат за първоизточник някакъв недостатък: ако се занимава с другите, то е от любопитство; ако говори надълго и нашироко с някого, то е, за да може да повтаря едно и също; ако предлага помощта си, то е, за да има надмощие. Тя не обича хората, обича те да са й длъжници.

В последно време успях да вдигна защитна стена между нея и мен. Когато прекалено много се меси в мислите ми, я предупреждавам: „Доктор Калгари ми забрани да засягам тази тема.“ Тъй като тя се поздравява, че ходя в кабинета му и хвали себе си, задето ме е завела при него, е принудена да зачита съвета на терапевта.

Това е голямата новост, която разчитам да споделя с теб: започнах психоаналитично лечение при доктор Калгари. Не можеш да си представиш колко интересно е това. Нещо повече: не мога да ти опиша колко съм интересна аз.

Точно така, думите ми отекват със стъписваща нескромност. Не се шокирай. Става дума за етап от лечението ми.

И тъй, два пъти седмично звънвам на вратата на доктор Калгари, лягам на диванчето, той сяда на почтено разстояние зад мен, а след това започвам да говоря каквото ми дойде на ум.

Никога не ми се бе случвало да говоря за себе си — освен в писмата, които изпращам на теб. След първите сеанси, всеки път, слизайки обратно по стълбите, си мислех, че съм изчерпала всичко, и следващия път няма да има за какво да говоря. Всъщност отново започвах да говоря, всичко започваше отначало и се изненадвах от собствените си разкази.

Много често ставаше въпрос за теб, Гретхен моя; доктор Калгари оценява забележителната роля, която си изиграла в моето детство и юношество — а разбира се и днес. Дете, което на осем години след зловещ инцидент е загубило и баща, и майка, има нужда да пренесе обичта си върху някой довереник. Отначало, не знам защо, излъгах за истинските ни отношения и те описах като моя братовчедка, както ми е навик. Но заради три ловко поставени въпроса, се принудих да призная, че нямаме никаква кръвна връзка.

— Какво от това? — попитах го аз.

— Знаете го по-добре от мен.

— Моля?

— Вие трябва по-добре от мен да прецените ползата от лъжата си, като се има предвид, че лъжете вие.

Ето кое придава атмосфера на нашите отношения: доктор Калгари анализира всичко — и това, което му казвам, както и онова, което премълчавам.