Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

— Сине мой, накрая ще си помисля, че я криете, тази чудодейна дева с чисто сърце. Да не би да ви разочарова?

Прелатът бе втренчил в Брендор жлъчен поглед, в който на моменти прозираше болка.

— Напротив! — възкликна Брендор, като вложи сила в гласа си.

— Тогава престанете да я криете.

— Монсеньор, засега тя изглежда като необработен диамант. Дори може да се каже като камъче. Трябва да я оформя и да я полирам, преди да ви я представя.

— За тъй недодялан ли ме мислите, синко, или смятате, че тъй слабо познавам човешката душа?

— Разбира се, че не мислех за вас, Монсеньор, мислех за присъстващите на тази среща и за всички, които ще имат желанието да се срещнат с нея след вас. Не бива да ги разочароваме. Дебата от Брюж трябва да се покаже на висотата на очакванията, които буди. Не ми се иска Монсеньор да пропусне подобен шанс, шанс за Брюж, шанс за блясъка и авторитета на неговото архидяконство.

Чертите на викария изразиха две допълващи се чувства: гордостта, че управлява, и безпокойството да не се провали. Прелатът прочисти гърлото си, потърка бодливата си буза, а след това изпусна въздишка, означаваща съгласие.

Докато си тръгваше от него, Брендор, всеки път доволен, че е успял да получи отсрочка, не можеше да се сдържи да не помисли, че архидяконът все пак е прав да подозира, че той пази девойката само за себе си. Монахът имаше усещането, че присъства на рядко и скъпоценно събитие: покълването на една светица.

Както Ан с часове гледаше как се разтваря някой нарцис, така Брендор вече мереше времето само като наблюдаваше как Ан съзрява, как най-сетне облича в думи всичко, което изпитва, макар тези думи все още да не са нито подходящи, нито в съгласие с онова, което разбираха ушите в онези времена.

Този следобед, когато отиде при Ан под липата, лицето на девойката бе тъй светло, тъй озарено, че човек започваше да търси кой лъч в небето бе успял да пробие саждивите облаци. Щом установи, че няколко дебели сиви слоя затулваха хоризонта, Брендор предположи, че лицето й се озарява отвътре, от силата на мисълта й.

Нищо не помръдваше в Ан, когато тя седна до него, но по едно почти незабележимо потрепване на бузите й той разбра, че е отбелязала неговото присъствие.

Брендор застина и заразен от нея, се опита да схване какво се случва. Тя съвсем явно улавяше елементи от въздуха или земята и се утоляваше с нещо, което убягваше на монаха.

Бе толкова близо до нея, че забеляза как дишането й следва някакъв друг ритъм, не обичайния, бавно, съсредоточено, дълбоко.

Колко ли време останаха така? Като монах просяк, на Брендор не му се налагаше да изчислява времето, както на толкова други хора. Колкото до Ан…

Внезапно тя излезе от съзерцанието си и се протегна…

— Разкажи ми — рече просто Брендор.

Тя се усмихна в екстаз.

— В света има един невидим любим, любим, на когото дължа всичко и на когото никога няма да успея да благодаря достатъчно. Този любим се намира навсякъде и никъде. Той е силата на зората, той е нежността на вечерта, той е отдихът нощем. Той е едновременно пролетта, която кара земята да цъфти, и зимата, която я щади. Това е безкрайна сила, по-велика от най-великия измежду нас.

Брендор се усмихна на свой ред. Той промълви отчетливо:

— Това е Бог.

Ан се обърна към него.

— Това име ли му даваш?

— Той носи това име.

Тя тръсна глава замислено.

— Бих искала да съм сигурна.

Брендор се стресна:

— Ан, обещай ми да не повтаряш това пред никого другиго освен пред мен! И най-вече — не пред човек от Църквата.

Тя сведе глава и огледа краката си като чужди хора, дошли й на гости.

— Свикнала съм да мълча. Не съм приятелка с думите, не ги познавам добре. Виждаш, че търся името на тази сила, а ти я наричаш Бог.

Тя не се съмняваше, че Брендор е прав, тъй като го ценеше и го смяташе за по-учен от себе си, и все пак не успяваше нито да убеди себе си, нито да си присвои неговия речник.

— Думите не растат по поляните, Ан. Ако се чудиш, че не можеш да хванеш правилните думи, то не е защото мислиш погрешно или чувстваш зле, а от незнание. Липсва ти образование. Най-вече по теология. Думите са били измислени от хората, за да се обръщат към други хора, и не избликват като нещо очевидно и безспорно. Качеството на мислите ти е по-важно, отколкото техният израз, повярвай ми.

Ан изглеждаше обезсърчена. Да придобие думи, понятия и формули, които да улеснят начина й на изразяване, й се струваше непосилна задача.

Брендор се замисли за едно решение.