Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

— Уф, така е по-добре… — въздъхна Ани, с внезапно изяснен поглед и глава, сякаш извадена от менгеме.

Зад завесата Орландо, който изтълкува това заявление като вик на възхищение, не издържа:

— Може ли да влезем?

Без да чака, той дръпна парчето кадифе и разкри Ани по бельо, свита над смърдяща магма, от която се подаваха няколко неизцапани гънки от скъпоценната рокля.

Джоана също приближи.

Бяха вцепенени, Ани също.

Тя се опита да разиграе своя чар, за да изпроси опрощение и се опита да се усмихне.

— Извинете ме… снощи… малко пийнах.

Докато говореше си даде сметка, че има отвратителен дрезгав глас и дъх на тоалетна.

Няколко часа по-късно, енергично отпратена, Ани сърбаше чай от мента в компанията на Джоана.

Тя бе овладяла кризата много ефикасно. Без да й се нахвърля, бе организирала спешното й преместване, бе успокоила Орландо и бе отменила фризьора и гримьорките, с които Ани трябваше да продължи.

Ани изпитваше блаженство: Джоана й се струваше съвършената майка.

Макар и слаба, тя се беше съвзела и седна до агентката си.

— Благодаря.

Джоана подскочи. Очевидно чакаше само тази дума, за да запали отново:

— Ще ми направиш удоволствието да се вземеш в ръце, малка моя, и да не създаваш повече подобни ситуации. Представи си, че последният ти филм вече се радва на много хвалебствена слава сред гилдията, и някои си мислят, че би могъл да се увенчае с награда за женска роля. С „Момичето с червените очила“ ти вървиш към своето ръкополагане, усещам това, а знаеш какъв нюх имам аз! Тъй че, моля те, не ми проваляй това. Защо пиеш? Защо се друсаш?

Макар въпросът да бе поставен грубо, Ани се замисли, за да отговори честно.

Открай време в нейните очи троицата секс-наркотици-алкохол въплъщаваше привилегиите на възрастните. Тъй като бе влязла в тези среди като дете, още от юношеството Ан се бе впуснала в тези крещящи знаци на зрялост. И през ум не й бе минавало, че да пораснеш, можеше да значи да изградиш себе си, да се уравновесиш, да се вглъбиш; точно обратното, за нея моделите на успех изглеждаха пълната свобода, разюзданост и безгранично безразсъдство. Затова се бе нахвърлила на бутилките, приспивателните и мъжете като върху славни трофеи, с чиято бройка доказваше своята стойност.

Към това се бе прибавила и склонността към риска. Да флиртува с пропастта и да залага живота си на волана, да минава на косъм от свръхдозата, да редува любовниците дотам, че да не знае до кого се събужда, ето в какво се състоеше елегантността. Предпазливостта не бе привлекателна колкото фукането, а сигурността я отегчаваше; само опасността бе обрамчила живота й с ярка позлата, и само опасността я превръщаше в произведение на изкуството.

Днес Ани се догаждаше, че навлизайки в живота на възрастна, бе поставила грешна диагноза. Начините й на освобождаване — най-вече алкохолът и наркотиците — се бяха оказали задънени улици. Докато си мислеше, че като множи подобни преживявания, трупа повече сила и ум, тя всъщност ги бе изгубила. Рядко трезвомислеща, все в търсене на някакво вещество или течност, тя живееше повече в състояние на абстиненция, отколкото на пълнота. Непрестанно потисната, освен когато се накъркваше или смръкнеше една линия кокаин, тя вече не можеше да понася тази болезнена, прекомерна тревожност, която бе истинският вътък на дните й.

Докато на единайсет нямаше проблеми — само желания, които се сблъскваха с препятствия, — сега тя се биеше срещу демони, пристрастеността към различни неща, която тя сама си бе причинила.

— Виждаш ли, Джоана, вървя по грешен път…

— Забранявам ти да се изразяваш по този начин.

Агентката бе реагирала остро, сякаш в същата секунда стаята щеше да се изпълни с журналисти, и бавно натърти:

— Никога по този начин. Ти си най-добре платената за възрастта ти актриса в Холивуд. Дай си сметка за своя статут и не се поддавай на съмненията. Знам много добре докъде води в медиите това: една поносима самокритика става оскърбителна под формата на критика. Не им подсказвай аргументи, които те могат да обърнат срещу теб.

— Джоана, аз си говоря с теб. Няма журналисти под килима, доколкото знам.

Джоана сви рамене.

— Човек отпусне ли се веднъж, се отпуска всеки път. „Където е текло, пак ще тече“, няма аз да те уча.

— Джоана, обръщам се към приятелката.

— Именно, една добра приятелка не може да допусне това.

— Джоана, не ти говоря за Ани Лий, актрисата, говоря ти за ежедневието си. Така е, успях в кариерата. Но дали успях и в живота?