Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

На всичкото отгоре, това, че хвърляха всичко еврейско в една и съща торба с отпадъци, ме подтиква занапред да приемам радушно всичко еврейско. Щом ми допадна Малер, може би щях да харесам и Фройд?

Тази вечер в мен се бе извършила един вид революция.

Разбира се, няма да ида при доктор Фройд, защото ако това се разчуе, ще изгубя имиджа си в моята среда, но утре — заявявам ти го — ще си уговоря нова среща с доктор Калгари.

Твоя братовчедка, която скоро ще се чувства по-добре без никакво съмнение.

Твоя Анна

— Какво си намислила, Ани? Да си останеш звезда, или да се превърнеш в комета?

Гласът на Джоана, студен и носов, пробождаше завесата на кабината, в която Ани мереше вечерни рокли. А актрисата, задъхана и плувнала в пот, бе опряла чело на огледалото, като се надяваше спазмите, които прерязваха корема й, да се поразредят.

Тъй като смяташе, че е получила одобрение, Джоана продължи да подмята:

— Да постигне успех може куцо и сакато, защото е въпрос на случайност. Но да повториш успеха, зависи от интелекта.

— Може би също така и от таланта?

Ани се опитваше да избегне дългата реч, която Джоана щеше да й натрапи.

— Талант за какво? — раздразнено се обади акулата.

— Ами, за един актьор — талантът да играе. Прости ми, Джоана, ако те обиждам с някоя непристойна дума.

— Непристойна дума, не. Глупост, да. Откога е нужен талант, за да направиш кариера в киното? Достатъчни са външен вид и добър агент. Погледни Ласи, вярното куче: всички сме поглъщали тези филми, без никога да си представим дори, че този пес има талант. Между другото, за тази роля е имало не едно, а няколко колита.

Ани прилепи длани до стомаха си. Боеше се, че ще повърне. Или ще припадне. В онова кътче от мозъка й, което още работеше, далечно кътче, труднодостъпно и обградено с диги, тя изпращаше плющящи изречения към Джоана, от типа на „Съжалявам, че не съм куче“, или „Джоана, ветеринарният агент на Холивуд“ или още „Ако продължаваш да ме дразниш, ще те ухапя“. Уви, треперещите й устни не произнасяха тези думи.

— На мястото на Ласи — продължи Джоана — бих могла да ти цитирам голям брой актьори, които за даден момент са желаното животно. Разбира се, не те нареждам в тази животинска категория, Ани, ти знаеш до каква степен твоят усет за драматичното ме оставя без дъх. Но трябва да се грижа за интересите ти и да ти говоря като на скот. Да анулираш срещи, защото не си на кеф, мога да го разбера. Но веднъж. Не два пъти. През последните седмици, като се има предвид, че не спази нито един от ангажиментите си, аз се превърнах в най-ругания агент в Холивуд, висша степен, от която бих се отказала на драго сърце, няма нужда да го казвам.

Ани се свлече по огледалото и клекна на пода. Болката ставаше непоносима.

— Накратко, трябва да се стегнеш. Имаме нужда от теб за представянето на „Момичето с червените очила“. Няма да ме намразиш, ако ти кажа, че в някои дни не си нито за снимане, нито за слушане.

Ани би желала да отвърне, че си дава сметка за това тъй добре, че анулира срещите си с медиите, за да скрие именно това. Но диалогът с агентката й се развиваше в някакво друго измерение на света, измерението, в което Ани би била способна да изрече на висок глас думите, които мозъкът й съставяше.

В този миг Джоана млъкна, тъй като шивачът, владетел на това царство, се бе върнал да присъства на пробата.

— Как въррррви — попита той с италиано-ливанския си акцент.

На две крачки от припадъка и все още защитена от своите съдници с тежката кадифена завеса, Ани се втренчи в роклята от златисто ламе, която бе нахлузила, тъй лека, тъй изящна, тъй тясна, сякаш бе навлякла вълшебна втора кожа върху своята собствена. Това чудо Орландо, любимецът на Холивуд, твърдеше, че я е нарисувал и замислил специално за нея.

— Ани, не ме каррррай да чакам! Как се спрррравяш като ррррусалка?

Младата жена имаше желание да удовлетвори този гениален творец, да, гореше от желание да заприлича на люспеста риба, но коремът я мъчеше и пред очите й мержелееше. За малко да изгуби съзнание.

— Искаш ли да дойде Дорррра да ти помогне да я облечеш?

Ани раздвижи устни, за да промълви „не“ и това бе фаталното движение: мощен гейзер от повръщано избликна от устата й.

За три секунди роклята-русалка, която бе струвала сто часа работа на три азиатски бродировачки, специализирани в работата със златна нишка, се покри с лепкава смес от корнфлейкс, кафе и недосмлени екзотични плодове, към които се прибавяха непокътнати и неопетнени, различни хапчета, погълнати по време на закуската.