Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Оттогава Франц отново ми засвидетелства горещите жестове на внимание, които проявяваше през деветте месеца фиктивна бременност. Този поглед ме дразни до такава степен, че го наричам „очите на петела за кокошката-носачка“ и ми изглежда, че горят в излишък от съмнителна любов.

Сега, Гретхен моя, стигам до последния инцидент, който преобърна предишната ми позиция. Случи се тази вечер.

Беше не толкова инцидент, колкото сдърпване, на което присъствах, свада, която ме шокира тъй силно, че дълбоко в мен се предадоха и последните съпротивителни сили.

При графиня Клам-Гала преди малко се отвори бурен разговор за състоянието на изкуствата във Виена. Като реакция на концерта, на който Густав Малер толкова бе разочаровал меломаните, възрастните господа около масата се захванаха да разкъсват на парчета днешните хора на изкуствата, и сложиха като диагноза упадък на изкуствата.

Тъй като Франц, винаги оптимист, им възразяваше с няколко успешни прояви и им припомняше, че е трудно да се прецени какъв ще е силуетът на една сграда на хоризонта, докато носът ни е залепен за нея, те извадиха аргументите си, както човек вади оръжие. Беше битка на ветераните срещу възшестващото поколение. И тъй като младите — Франц, аз — бяха добре възпитани, старците се развилняха. Вече нищо във Виена не струвало и пукната пара! Желанието да бъдат оригинални превръщало творбите в разкривени гримаси, а прекалено силното желание за дълбочина хвърляло хората на изкуствата в лепкави отходни канали, откъдето от човешката природа оставали да се виждат само грозните страни, пороците, гнусотиите и жестокостите. В живописта течението на Сецесиона не представлявало напредък, а отстъпление: Връщали се към митологическите ужасии, към чудовищата, към съществата с неустановен пол, спрели да използват перспективата. Густав Климт, този декадент, трябвало да го затворят за некадърност или да го интернират за извращения. Разните му жозефхофмановци и други коломанмозеровци, заслужавали същото. Някакъв си Малер се опитвал да им съперничи по патологична възбуденост? И за жалост успявал. Колкото до литераторите, те тънели в торището. Как човек да види у този Артур Шницлер друго освен един порнограф? Никоя майка не би завела дъщеря си да гледа „Хоровод“ в театъра. Ами Фройд, сипещият сентенции двойник на Шницлер, най-лошият от тях, с неговата „психоанализа“, която силно впечатлява младежите, любители на мъглявия здрач? Всъщност Шницлер и Фройд, двама лекари, които претендирали, че са литератори, бърникали из ума, както се разрязват вътрешните органи и пишели със скалпел в ръка. Какъв бил изводът? Техните произведения не се движели повече от трупове във формалин, смърдели и били противни, били просто низки. Защо ли? Защото идвали от евреи. Дори и онези, които по случайност не били евреи, се били „поеврейчили“, което било още по-лошо. Всъщност добре го бил казал Вагнер, този проницателен човек, който виждал в евреите рушителите на нашите ценности. Ако господата оставяха евреите да стават банкери или едри собственици, защо не, но се надсмиваха на тяхното нахлуване в артистичните среди. Vade retro, Satanas! 5 5 Върви си, Сатана! (Лат.) — Бел.пр. Ако не сме били реагирали достатъчно бързо, те щели да унищожат цивилизацията.

И тук внезапно, като играч, който се измъква от меле, избликна думата „психоанализа“. И те с яростни сарказми настървено приковаха към позорния стълб и метода, и неговия създател Фройд. Какво? Имало несъзнателна мисъл под съзнателната ли? И откъде Фройд знае това? Ако тази мисъл е несъзнателна, значи човек никога не би трябвало да я осъзнае! По дефиниция! Ама че дръвник! След това господата го нарекоха сексуален маниак, тъй като под множество типове поведение — ако не и под всички — Фройд откривал израз на либидото. Хората сучат, когато пушат… връщат се при майка си, когато се къпят… Ами да! Теорията му за цензурата особено силно ги забавляваше: тази пазителка на непорочността, която толерира някои желания и изпраща други да рикошират в тялото или в пределите на душата! И цялата тази въртележка, без ние да знаем? О, наистина, такава контролираща инстанция, несъзнателна и същевременно съзнателна, що за палячовщина! Чисто противоречие. Все едно да кажеш разтворима риба!

И се закикотиха.

А аз се запалих по онова, на което се подиграваха те. Току-що бях разбрала психоанализата, която те бяха разбили на пух и прах. Бях схванала кое е интересното в нея. Или поне какъв интерес има тя основно за мен и моите проблеми.