Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Бе предвиждала, че моментите, които споделят, ще да се превърнат в дълги мълчания, а сега откри точно обратното: за пръв път човек се интересуваше пламенно от нея и я молеше да разкаже себе си и да опише впечатленията си от света. Мълчаливката се превърна в сладкодумка и дори в бъбривка, и се усещаше ако не умна, то поне по-интересна.

Всеки ден се виждаха за разговори между трима, като третият беше липата, под чийто заслон сядаха. За Ан бе немислимо да говори за най-важните неща, без да се разтвори в природата. Макар да се наслаждаваше на къщичката си в бегинажа, все пак крееше, обградена от стени, и за да мисли, й бе нужна прегръдката на хладния въздух, глинестата почва под стъпалата, тревата между пръстите и небето като хоризонт, по който се изписват нейните мисли, светлина, в която да се потопи, било то слънчевата, или тази на луната. Ако не изложеше тялото си на природните елементи, не можеше да развие своите мисли.

Тук, между мъжа и клонака, с лице към издигащата се звезда, тя обясняваше на монаха своите радости и своите негодувания.

— Отхвърлям йерархията, Брендор.

— Но ти тъй лесно се подчиняваш.

— Не говоря за човешката йерархия, а за йерархията, която разделя хората и животните. Смятаме се за по-висши от тях.

— Но ние сме по-висши.

— С какво? Животните се хранят, но не започват войни. Животните се бият, но не се изтезават. Животните тачат горите, а не ги унищожават, за да правят там градове и паваж. Те не опушват облаците и стоят смирени, всяко на своето място.

— Идеализираш ги. Например, те крадат едно от друго.

— Така да е, но леговището или една ябълка са техни, доколкото си служат с тях. Виждал ли си една птичка да притежава по няколко гнезда? Или пък заситилата се лисица да пази трупа, който няма да яде? При животните няма богати, никое не трупа излишъци от блага и имане, което не може да използва.

— Какво искаш да кажеш?

— Че единственото оправдание за собствеността е нуждата. Всичко, което не използваме, трябва да дадем на другите. Всъщност, то дори не значи да даваме, а да върнем.

— Наистина ли?

— Благодетелството не е добродетел, тя възмездява нещо, което сме заграбили.

— Знаеш ли, че възпроизвеждаш думите на ангелския учен Свети Тома Аквински?

— Така ли? — промълви тя с присвити очи. — Сигурно и той се е учил от животните.

Брендор напредваше със ситни крачки, без никога да упорства, защото иначе кротката Ан се сковаваше. Той се бе впуснал в тази задача — да посочи религиозния смисъл на проникновенията на Ан, — без да го изрича пред нея, защото девойката продължаваше да храни упорита недоверчивост към свещеническото съсловие; според нея Църквата, която тя познаваше, служеше на една група хора, не на Господа. Тя порицаваше определена жажда за власт у свещениците и епископите.

— Виж ги колко са дебели, Брендор. И как покриват телата си с коприна, а пръстите с накити; живеят в палати и тормозят армия от прислужници. С изключение на няколко португалски, френски и испански търговци, никой друг в Брюж не живее в такъв разкош.

— Но и аз съм монах.

— Монах-просяк, Брендор, точно обратното на тях. А аз те обичам и заради това. Във всеки случай си получил чудесно просветление да избереш този път, другаде не биха те приели.

Да кажеш обратното, не означава да убедиш. Брендор рядко опровергаваше. Разчиташе на дълговремието.

Но натискът на архидякона на Брюж ставаше все по-силен с всяка изминала седмица. Прелатът съвсем не приличаше на карикатурата, която Ан бе нахвърлила за неговите колеги. Сух, с всмукана навътре в тялото плът заради крайния му аскетизъм, в него нямаше нищо пищно, нищо изнежено. Носеха се два слуха като обяснение на външния му вид: едни твърдяха, че страда от болест на червата, която пречи на тялото му да се възползва от храната, а други разказваха, че той се самобичува. А може би истината се състоеше от двете… Прелатът беше с крехко здраве и към болките, които понасяше, добавяше доброволно още; по цял ден носеше кървава власеница, ризата от конски косми, която раздразва кожата, към нея прибавяше и железни вериги, а често и остри камъчета в обувките си. Всичко, което можеше да увеличи неудобството му, го привличаше: спеше на голия под и забраняваше резиденцията му да се отоплява, освен когато започваше да я изпълва скреж. Епископът на Турне бе ръкоположил за архидякон този суров мъж, защото той се бореше срещу бича на онази епоха — лутеранската чума. Откакто Реформата се бе разпростряла и бе започнала да жигосва Рим и неговите представители, протестантите привличаха вниманието на народа с отхвърлянето на корумпирания клир, на ненаситните, развратни или сребролюбиви кюрета. Новият архидякон на Брюж, монах по природа, поради болест и духовни занимания, нямаше нито един от тези видими недостатъци, което само по себе си се оказа фактор на реда в града.