Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Брендор не можа да я извади от безмълвието й и се отказа да насилва разговора.

През следващите дни се задоволи само да наблюдава Ан.

Макар да вършеше тежка работа от сутрин до вечер, от нея струеше радост. Усмивка стоеше неизменно на лицето й, нежна, когато се обръщаше към другите, блажена, докато гледаше небето, влюбена, ако срещнеше животни.

Щом провереше сметките на тъкачите, които идваха да купуват вълна, тя отиваше под липата и се застояваше така, замислена и опряла гръб в ствола й. Често се отделяше от дървото и лягаше с лице към земята и разперени ръце.

Брендор не можа да се въздържи, доведе Великата Госпожица, посочи й легналата на тревата Ан и попита:

— Какво прави тя?

— Просва се във формата на кръст, прави като Нашия Господ Бог Исус Христос. Очевидно е, братко Брендор, защо ме питате?

— Ан дори не знае какво прави. Тя няма никаква религиозна култура.

Усмивка озари лицето на възрастната жена:

— Блажено невежество — въздъхна тя. — Този простичък ум достига, без сам да знае това, върховете на християнското вдъхновение. Душата й осезава и властва над думите, мислите и съжденията.

Те се усмихнаха един на друг, щастливи да видят как чрез непорочната Ан се оправдава тяхната дълбоко лична вяра.

— Чистите са чисти и от знания.

Добавяйки това, Великата Госпожица се освобождаваше от прословутата си ерудиция, от знанията си по гръцки, латински и иврит, от познанията си по стара патристика и от писаното от теолозите от всички епохи. В този миг човек би могъл да се закълне, че множеството й бръчки идват от умората от толкова прелистени страници.

Те отново замълчаха. След като Брендор изпрати Великата Госпожица, той се върна да изчака Ан.

— Какво правиш просната на земята, Ан?

Тя се изчерви.

Той заупорства. Тя предположи, че той й се кара, задето се цапа, и показа дрехите си без нито едно петно. Той тръсна глава и отново заупорства:

— Молеше ли се?

— Почти.

Този загадъчен отговор дълго резонира в него. Брендор се запита как ли човек може „почти да се моли“?

— Да идем под липата. Ще ми разкажеш.

Без да се колебае, той я подкани да го следва, отправи се към дървото и се настани сред излезлите на повърхността корени.

— Е?

Тя дойде при него.

— Лягам на земята, за да вдишам нейната мощ. В началото не усещам нищо, а сетне, ако се съсредоточа по-добре, долавям хиляди движения, които се изкачват към повърхността; нещо никне, гъмжи и шушне, до мига, в който най-сетне усещам единствената по рода си нейна сила. Тогава се прониквам с нея. Все едно се топля на слънцето. Тя ми позволява да бъда силна. И ми връща усмивката. О, не съм крадла, защото всеки път искам разрешение от земята.

Брендор остана като зашеметен.

Тази нощ върху боцкащия сламеник той дъвка и предъвква мислите си, изпълнен с възторг и смайване. От една страна, в онова, което Ан говореше, Бог не се появяваше, а от друга, тя описваше мистично удивление, предизвикано по-скоро от природата, отколкото от Светите писания.

Дали имаше междина между онова, което тя изпитваше, и християнството?

Брендор се изправи, развълнуван от отговора: не, нямаше междина. Ан, приносителка на послания, които сама не разбираше, получаваше своето озарение от назаретския дърводелец. Не беше ли тя измислила наново и спонтанно просването на земята във формата на кръст? Доказателство, че бе вдъхновена пряко от Исус Христос…

На сутринта Брендор си направи извода, че притеснението му от предния ден произтича от едно объркване: Ан нямаше речник. Тъй като никога не бе слушала свещениците, нито бе чела Библията, й бе трудно да изрази с правилните думи своите преживявания. Както чистите понякога са чисти и от знание, тъй и Ан не знаеше какво прави, но го правеше.

Монахът Брендор реши, че мисията му ще се състои в това да осветли Ан относно нещата, които минаваха през тялото и ума й.

9 юни 1906

Гретхен моя,

Забелязала ли си това чудо? Човек години наред няма никаква представа за някоя дума, а после, щом й обърне внимание, започва да я чува постоянно и навсякъде.

Точно това ми се случи с термина „психоанализа“. В последното си писмо ти разказах за експедицията си при доктор Калгари, а след това за моето бягство; навремето сметнах, че зървам в това претенциозно понятие — твърде научно, за да бъде почтено, — някаква измама. Виена вече беше тичала след Месмер и магнитните вани, защо не и след мага Фройд и неговите целебни диванчета?