Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

— А не, не и втори път.

— Защо?

— Не и втори път.

— Обяснете ми, защо няма да го направите отново?

Струваше ми се очевидно. Но не намирах аргументи.

Леля Виви си сипа втора чаша чай и продължи:

— Все още ли искате да имате деца?

— Да. Повече от всякога.

— Тъй че отново можете да подхраните някаква илюзия у себе си. Какво ще бъде по-различно…

— Веднъж вече се случи и няма да се случи втори път.

— Така ли? Повечето хора повтарят едни и същи грешки цял живот. Жени, влюбващи се в мъже, които ги бият. Мъже, привличани все от въртиопашки, които ги скубят. Деца, омаяни от зловредни приятелства. Жертви на измамници, които нищо не научават от бедата си и се оставят отново да бъдат мамени. Не, за повечето хора, скъпа моя, веднъж не стига.

— Какво мога да направя?

— Точно това се питам, скъпа. И вярвайте ми, ако открия дори зародиш на отговор, веднага ще дойда отново.

Провесих нос. Освен, че леля Виви ми натриваше носа със собствените ми грешки, употребата на думата „зародиш“ особено силно ме бе наскърбила. Затворих се в себе си.

Тя стана, внезапно развихрена — искаше да оставя спомен за енергичност при своите появи, — и грабна още няколко целувки, които натъпка в красивата си уста.

— Има две усещания, които човешката природа ненавижда: благодарността и съучастничеството. Никой не ги изпитва дълго време. Поех голям риск като разкрих пред вас, че знам истината, риска да изгубя топлите ви чувства.

Тя зачака отговор. Разбира се, сервирах й отговора, който желаеше:

— Лельо Виви, щастлива съм, че споделям тайната си с вас, и би било много грозно да ви упреквам за това.

В този миг осъзнах, че ми е сложила капан. Хитрушата бе обърнала ситуацията в своя полза. Бе отгатнала моите страхове и обида и ме бе изпреварила, като бе изразила вместо мен опърничавите мисли, които ми минаваха през ума, а накрая заключи с изпълнен с болка глас: „Няма да мислите за такива ужаси, надявам се?“

И така се принудих да й кажа, че я ценя безкрайно и винаги ще я обичам…

Няколко дни по-късно, докато галех стъклените топки в стаята си, ми съобщиха за леля Виви, и тя се втурна към мен с порозовели от оживление бузи.

— Чуйте, скъпа моя, казаха ми за един лекар евреин, който върши чудеса. Според слуховете, той лекува безнадеждни случаи, или поне случаи, които са се опрели на колегите му. Понеже се обгражда с последователи и мистерии, се ползва с голяма слава между хората на изкуството и с литераторите, което лично на мен ми изглежда подозрително. Между другото, от недискретни приятелки научих, че наистина е върнал зрението на ослепяла преди три години девойка, и че е излекувал друга от нейните мании. Странното е, че изобщо не докосва болните, не ги оперира и не им предписва лекарства. Не, няма нищо общо с обикновените знахари и селските вещери. Както изглежда, той само си говори с пациентите. Повтарям, че не вярвам нито за секунда в това. Някакъв си маг с езотерични заклинания. Във Виена много се говори за него и го смятат за последната възможност за спасение на неизцелимо болни. Доста противоречива личност, трябва да призная. За едните е шарлатанин, а за другите — велик учен. По мое мнение истината се намира някъде по средата. Във всеки случай се превръща в моден лекар. Нарича се Зигмунд Фройд.

— Искате да ида при него ли?

— Дума да не става. Един Валдберг не се лекува при евреи.

— Ако помага…

Тя ме хвана за ръцете, за да ме принуди да замълча.

— Точно с такива разсъждения един ден човек губи своите отправни точки. Не бива да насилвате своите принципи.

— В своите принципи нямам нищо против евреите.

— Разбира се, аз също. И все пак ще се съгласите, че не можем да се доверяваме на евреин, ако не сме такива. Има задължителна йерархия, Анна, иначе светът ни ще се сгромоляса. Между другото, Франц би ме укорил за това, той не би понесъл някой левантинец да ви съблича и преслушва.

— Но вие ми казахте, че той не докосва своите…

— Да преглежда тялото и да преглежда душата, то е все едно. Човек не бива да приема вмешателство от кой да е. Докато съм жива, това няма да се случи, и няма да имам причина да се червя, че съм ви изпратила при евреин.

По стиснатите ноздри и внезапния безпорядък на свободните кичури, които падаха край ушите й, забелязах, че леля Виви е стигнала до върха на своето раздразнение. Да, мила Гретхен, знам, че това поведение може да те шокира, защото самата ти не се поколеба да се омъжиш за твоя Вернер, който е наполовина евреин. Как да ти го обясня?