Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

— Но той е писал за…

— Не съм свършила Библията.

Макар и доминиканец, Брендор хранеше силно влечение към патрона на францисканците, този господар, който бе поставил бедността и милосърдието в сърцето на вярата.

— Права си, Ан. Тогава, съсредоточи се върху Новия завет. По мое мнение Исус може да те научи на много неща.

Начумерената Ан имаше желание да отвърне, че много се съмнява, но знаеше, че така не се говори, особено пък на Божи човек. Каква небивалица! В главата си тя непрестанно богохулстваше, а монахът, кюретата и жителите на Брюж я вземаха за примерна християнка.

— Брендор, действах естествено и никога не съм мислила за нещата, които вие вадите като заключения от моите действия.

— Христос също се е държал естествено, воден от сърцето си, а учението му храни днешните умове и ще храни и умовете в бъдните векове.

— Грешите: преувеличавате моя ум. Аз не съм значима.

— Не знам дали си значима, знам само, че значими неща преминават през теб.

Тя отново бе заинтригувана и не възрази нищо. Когато се поддаваше на своите импулси, когато бе избягала в гората или бе отишла да си побъбри с вълка, тя се подчиняваше на нещо по-голямо и по-силно от нея. Но какво? И кого?

— Защо не искаш да приемеш, че това е Бог? — подшушна Брендор, сякаш чуваше мислите й.

Ан сведе глава. Не беше толкова ясно. Да, тя вярваше в Бога, да, мислеше, че Бог е създал всяко нещо, да, тя си Го представяше навсякъде в света. Но пък като Го виждаше навсякъде, накрая не Го виждаше никъде, нали така?

Тя въздъхна обезкуражена.

— Какво е Бог, Брендор?

— Онова, което ни вдъхва добро. Тъй както дяволът е онзи, който ни тласка към злото.

Погледът му се изгуби в пепелта. Ако се вслушаше в монаха, тя щеше да застане на негова страна, отгатваше това.

Той кротко приближи:

— Не те ли съветва сам Бог? Не намираш ли, че с пратеничеството си при вълка, си извършила добро дело?

Тя бе принудена да се съгласи. Той продължи:

— Нищите духом смятат, че Господ ни надзирава и все ни се меси. Да, това е красиво, но доста наивно. Не бях забелязал Господ да се проявява в земните дела, нито за да държи кинжала на убиеца, нито за да решава победите във войните, нито за да цери епидемиите от чума, нито за да възмезди праведника, нито за да накаже грешника в този живот. Нито болките, нито насладите ни са плод на неговата воля. Ако настояваме на това, трябва да предположим, че Господ има отвратително виждане и порочни съждения.

— Той стои настрана, така ли?

— Не, Той действа чрез нас, хората. Той ни осветлява. Той ни насърчава, Той ни прави благородни или инатливи. Веднага щом разберем това, ще разберем, че наше е бремето да направим така, че Той да съществува, тук и сега, на тази земя.

— На тази земя, а не на небето ли?

Той кимна сериозно.

— Бог е в нашите ръце.

Ан потърси опора в стената, облегна се с лакти и шумно пое въздух.

— Значи тукашните хора са прави като ме смятат за възлюбена служителка на Господа? Дали те разбират по-добре от самата мен онова, което ми се случва?

— Вазата, в която слагат цветя, не вижда как изглежда букетът.

Ан потръпна. Тя ненавиждаше този вид представи, първо, защото това й въздействаше силно, пък и защото никога не знаеше какво да отговори. Опита се все още да се съпротивлява, отказа пламтящото място на водач, което Брендор й отреждаше, и предпочете да се приема като жертва.

Защо трябваше другите винаги да крадат действията и мислите й? Дали някога щяха да спрат да търсят двойствен смисъл в думите, делата или мълчанието й? До абсурд се напъваха да измислят някакви значения. Смятаха я за душевно по-богата по един оскърбителен начин.

— Брендор, не могат ли да ме оставят на мира? А аз, не мога ли да се задоволя просто да живея?

7 април 1906

Скъпа ми Гретхен,

Благодаря ти за писмото. Топлото ти съчувствие ми възвърна малко силите.

Но съчувствие не ми липсва и тук, получавам по няколко дози дневно, тъй като десетки хора минават всеки ден да засвидетелстват на двама ни с Франц симпатията си, но тези съболезнования са изтъкани от твърде много недоразумения, за да ме утешат дори малко — посетителите ни не само не знаят, че не съм имала дете в утробата, но ги подозирам и че идват повече от любопитство, отколкото от жалост. Искат да видят как изглежда едно прекалено облагодетелствано младо семейство, изправено пред трагедия; жените се уверяват, че съм съсипана, колкото до мъжете, те се опитват да ни заредят, като говорят за бъдещето и на висок глас разказват смехории; такова е обкръжението ми, Гретхен, имам избор между пепелянки и недодялани люде. Тъй че твоето мило писмо, което ме жали, без да ме съди, стигна право до сърцето ми.