Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Купи си сладолед — син, да си отива с морето — и продължи размишленията си.

Итън я изумяваше: за какво толкова внимание, щом нямаше желание да се чука с нея? По този отказ той се отличаваше от обикновените простосмъртни — аномалия, която в очите на Ани го правеше според момента ненавистен, жалък, ужасен или пленителен.

Докато вървеше край плажа, я пресрещаха настойчивите погледи на минувачите към нея. Това беше нормалното. Такава е природата. Ако на Ани й беше все едно дали ще спи с мъже, тя обаче сериозно мислеше, че всички мъже си мечтаят да спят с нея. Откъде ли извличаше тази мисъл? От сексуално възпитание, придобито в Холивуд. От петгодишна се движеше в света на възрастни, които не се ограничаваха в излагането на показ на желанията си, в изразяването на сексуалните си фантазии и дори в тяхното заснемане.

— Какво означава възрастен? — запита я един журналист, когато тя беше на петнайсет.

— Някой, който иска да ми свали гащите — беше заявила тя.

Това спонтанно изказване бе обиколило света, като някои го цитираха на смях, а други с възмущение.

Не й изглеждаше да притежават особено сложна психология — реагираха на гърдите, на ханша, на дупето, на устните, не бяха трудни за разбиране, и се свеждаха до прегладнели хора, които искат да докоснат, да чукат, да смучат, да милват, да злоупотребяват, сексуалният им апетит беше толкова невзрачен, колкото и апетитът към храната.

Ами Итън тогава?

Стори й се, че го вижда в далечината и изръмжа името му. Някакъв непознат се обърна. Тя се плъзна между двама продавачи на шапки, за да избегне неговото учудване.

Итън толкова й се изплъзваше, че чак й скачаше по нервите. Тя не успяваше да поддържа канализирани отношения с него; от една страна, той се показваше по-внимателен от когото и да било, а от друга — по-убягващ. С него тя губеше обичайното си самообладание.

Защото една жена властва като отказва или като се отдава; алхимията на прелъстяването изисква дозиране на тези неща. За сметка на това въздържанието изморява, а системният разврат още повече.

Непорочната жена в крайна сметка я окачват на лавицата за непотребни джунджурии, а жена, която се отдава без ограничения, се превръща в сексуална вещ, дрънкулка, която винаги свършва на боклука.

И Ани взе решение: щом не можеше да го контролира, щеше да се раздели с него.

Той се канеше да я види в 23 часа, така ли? Щеше да намери затворена къща.

Ани ускори крачка. О, идеално, магазинът, който търсеше, беше на две крачки.

Влезе при Рут и Деби, които продаваха индийски рокли и туники, турски шалове, ароматни пръчици, сапун, книги с мъдрости и музика ню ейдж, и настоя да слезе в мазето. Там се изтегна на дюшека и поръча на Рут сериозна доза опиум. Така щеше да бъде замаяна няколко часа и нямаше вече да мисли за Итън. Той щеше да потропа на затворена врата. С малко повече късмет, тя дори можеше да има сили след като се събуди, да иде в „Red and Blue“ и да погълне някое вещество, което да й даде сили да танцува до зори.

— Хайде, Ан, ела с нас на пазар.

Въпреки мълчаливите молби на Хадевейх и Бенедикт, седналата на стълбите девойка се сви със заоблен гръб, свити рамене и сякаш глуха за подканите на леля си.

— Обещах на продавачите, че ще дойдеш с нас — настоя Годеливе. — Всички ще бъдат толкова щастливи да те видят.

Ан за малко да отговори „Точно затова“, но премълча, като отгатна, че безмълвието ще събуди повече респект, отколкото едно обяснение — авторитетът печели, когато не се оправдава.

— Ти не отвръщаш, както подобава на любовта, която хората ти засвидетелстват, Ан. Твоята поява им действа толкова добре.

При тези думи Ан стана, изкачи през едно проскърцващите стъпала и се заключи в стаята си.

Годеливе, Хадевейх и Бенедикт разочаровани тръгнаха на пазар, защото, честна брюжка, по това време разтоварваха рибата.

Застанала на прозореца, Ан съжали, че ги е огорчила, но култът, който Брюж сега й засвидетелстваше, я отблъскваше.

За няколко седмици статутът й бе претърпял развитие: от оцеляла по чудо тя се бе превърнала в спасителка.

Вечерта след хайката буйният Рубен не бе понесъл нито своя провал, нито престорената умора на другарите си, които бяха дезертирали от преследването на вълка. Затуй се бе отделил от групата при градските порти и бе решил да преследва звяра и през нощта.

На връщане бе помислил за същото като Ан: да открие водопоя на животното. Но, по-предпазлив от момичето, не бе поел риска да се разкрие, и като стигна до завоя, който потокът описваше, се бе покатерил на едно дърво, откъдето отдалеч можеше да вижда полянката.