Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

„Това ли е твоят живот, Ани?“

Изправи глава. И отговори на въображаемия глас: „Това не е моят живот, това е животът изобщо. Между другото, ще добавя, че моят е малко по-малко противен от този на другите. Намираме се в петзвезден хотел, по дяволите! А онзи, дето си подсвирква оттатък, в банята, вече е получил две номинации за Оскар…“

Реши да се измете възможно най-бързо и се прикри зад черните очила, за да слезе във фоайето.

Дори портиерът, момичетата на рецепцията и камериерките да знаеха коя е звездата, която току-що се бе изчукала със своя режисьор, те сведоха шии и очи, сякаш тя се връщаше от погребение. Точно в това е предимството на скъпия хотел пред мизерния крайпътен мотел: макар фонът на действието да бе все същият — случайно легло, камериерки, които ще изперат чаршафите, изоставени чаши, страхът някой да не чуе виковете от боричкането, — бонусът бе в реакцията на персонала. Никакъв укор. Пълна липса на коментари. Тук гримасата на потиснатата собственичка или на къркания портиер нямаше да изцапат Ани. В хотелиерството от две хиляди долара нагоре хората не знаят нищо за съвкуплението, не съдят клиента и подслоняват само светци. Парите пречистват повече от светена вода от Лурд.

Момчето от паркинга й докара кабриолета. И Ани пое на път.

Беше време, каквото някога бе превърнало Лос Анжелис в столица на киното, в годините, когато се снимаше без прожектори, време с безкрайна, радостна и без задни мисли светлина.

Итън щеше да дойде чак в единайсет вечерта, защото беше дежурен в медицинския център. Чудеше се как ли може да го нарани. Дали да му разкаже как е кръшнала? Ако не беше влюбен в нея, щеше да вдигне рамене, а това признание щеше да затвърди теорията му по отношение на нея!

„Шантава работа!… Май спя с мъже, за да се отърва от други мъже!“

Върна се на последните си завоевания, Дейвид и Зак. Откровено, защо ли беше спала с тях?

Беше хвърлила Дейвид в леглото си от гузна съвест, за да го накара да й прости, че не го е разпознала в клиниката.

Със Зак си възвърна вярата в себе си, престана да се впечатлява от него и се освободи от Дейвид.

„Мамка му! Итън беше прав. Спя с мъже, за да се отдалеча, не да се сближа.“

Правеше секс, без да има склонност към него. За да се извини, да се освободи, да добие увереност.

Закова на един червен светофар и изпсува. Гордостта й бе засегната и Ани не успяваше да се отърве от гнева, защото Итън, с точното си виждане за нея, я бе унизил за втори път.

Той не я укоряваше, че спи с мъже, това, което обявяваше за престъпление, беше мотивът, заради който го правеше. Не я съдеше за безсрамие или сладострастие, не, броят на мъжете не го интересуваше, онова, което го интересуваше, беше причината за този брой.

За лекотата, с която тя се отдаваше, той казваше „Защо не?“ — и веднага добавяше „Но защо?“

Няколко километра по-нататък, след като за малко не сгази някакви пешеходци на два пъти, тя раздразнено заряза колата си и тръгна пеша по улиците на Санта Моника.

Както винаги, тротоарите преливаха от стари хипари и хипарки, от голи до кръста атлети, от юноши, приведени над скейтбордовете си, от хранени с кока-кола нимфетки, шевовете на дънките на които сякаш щяха да се спукат. Към това местно население се прибавяха туристи, японки със скована походка, французи с прилежен английски, намахани латиноси, плувнали в пот германци и британци на ръба на апоплектичен удар.

Защитена от слънчевите си очила и с каскет върху вързаната си коса, Ани се разхождаше инкогнито — „инкогнито“ не означаваше „незабелязана“, защото хората често се обръщаха след тази лъчезарна млада жена.

На какво ли се дължеше нейната харизма? Знаеше го, откакто един ден един голям кинокритик й бе посветил подробен анализ. Според него Ани Лий е цялата излята в едно тяло, докато при повечето хора тялото е на парчета. Огледайте се около вас: хората приличат на колажи, на поправяни статуи, на нескопосани монтажи. Горната и долната част на онази жена са различни и не си подхождат, защото горната е тясна, а долната изпъкнала. Тази пък има рядко срещано лице над банално тяло и ако я загледате, ще установите, че лицето и тялото се разделят също така от ритъма — не се движат едновременно, не дишат в съзвучие, не извикват една и съща мелодия. Тази пък има огромни, силни, победоносни гърди, които би трябвало да принадлежат на различен от нейния толкова крехък габарит, освен ако не са резултат от хирургично напомпване. А онзи мъж, изтегнат под сянката на някаква палма, човек би рекъл, че някой е присадил върху жилестата му физика мека, обемиста торба — корема му на алкохолик. Ако някой иска да схване злочестието на човешката анатомия — която можем да наречем „надробена“ — достатъчно е да се сравним в животните. Примерно котката, надарена с гъвкав организъм, показва постоянна връзка между своите части, като ушите прилягат на гърдите, които продължават в лапи, които пък разцъфтяват в нокти, нокти, които се вадят при гняв и се прибират при ласка; от муцунката до опашката тя се изразява, скача, бяга, мяука, извива се и се протяга цялостно. Ани се родееше с котешкия род. Като Мерилин Монро, друга прочута котка, тя също се движеше с вълнисто, меко и пъргаво движение, дори когато искаше да бъде бавна. Устната й командваше глезена, клепачът раздвижваше ханша, гъвкавостта на косите намираше отзвук в извивката на хълбоците. Тя се движеше в еднородно тяло, не в събрано от различни части, и безкрайната й чувственост произлизаше именно от това.