Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

В продължение на бавни минути, си поемаха дъх.

Циклонът се бе оттеглил. В стаята отново цареше спокойствие. Няколко лъча от златистото слънце стоплиха нарязания от щорите полумрак. В далечината се чуваше джазова песен с медно звучене.

Ани обожаваше този миг, който оправдаваше положените усилия. Освен че се гордееше с добре свършената работа, вече не усещаше никакво напрежение, не очакваше повече нищо, просто се радваше, че съществува.

Да, тя предпочиташе „след това“ пред желанието, което сближава, или прегръдките, които преплитат. Задоволството не идваше от сладострастието, а от облекчението, че се е отървала от него.

Докато мъжът заспиваше, тя кротко го отблъсна и стана, сякаш олекнала. „Уф, най-сетне свърши.“ Едва бе формулирала пред себе си това разсъждение, и за пръв път усети странната му същност. Все едно е по-важно да си правил любов, отколкото да го правиш…

Огледа състоянието на нещата около себе си: прекрасно, всичко бе съборено, съвършен мизансцен на животинска същност.

Преди да иде в банята, тя хвърли поглед на партньора си в разврата: проснат на земята с глезени върху един пуф, с единия ръкав на ризата, увъртян около левия прасец, Зак дишаше на ръба на хъркането. Внезапно режисьорът й се стори много цялостен: правеше секс по същия начин, по който ръководеше актьорите, буйно и напористо, в търсене на пароксизъм. Истински темперамент.

„Само филмът да стане добър.“

Тя се пъхна под душа, прие хладката вода по тялото си като възнаграждение, наслада, по-интимна и ценна от онова, което се бе случило преди малко.

Ани се чувстваше по-силна. Не само че режисьорът я впечатляваше по-малко, но и тя увеличаваше надмощието си над Дейвид. За да си докаже своята самостоятелност, тя бе изневерила на актьора. Пък и си бе осигурила режисьорът винаги да храни топли чувства към нея. Не беше ли отбелязала в последните дни колко много време губи Зак, за да прави подходящо осветление за Дейвид и как внимава да го облече или съблече така, че той да изпъкне?

Тя нахлузи един халат и изви косата си, за да я изцеди. В огледалото над мивката тя се видя красива и изненадана възкликна:

— Този тъпанар Итън!

Той беше отказал да преспи с нея. Невероятно. Единственият, който се бе осмелил. Вероятно нямаше да се поддаде на режисьора — или поне не толкова прибързано, — ако Итън не я бе накарал да се съмнява в своя чар.

Докато се решеше, тя се поукроти, успокоена по отношение на способността си да прелъстява. Щеше да се опита да смекчи упреците си към Итън. Нямаше ли все още нужда от него? Предпочиташе неговите инжекции пред нечистите химически вещества, които купуваше по улиците или баровете на цена на златото. Пък и хубавият болногледач й носеше морфина у дома, не беше ли това подобаващо за ранга й на звезда?

Тя се засмя. „Хубавият болногледач? Жалостива съм. Всъщност външността му е невъзможна.“ У него всичко бе извънмерно: ръстът, мършавостта, гърбицата на носа, русата коса. „Прилича на карикатура.“

От другата страна на вратата цвърчащият като в мазнина глас на режисьора запита:

— Какви ги вършиш, сърце мое?

— Мисля за теб.

Ани бе отговорила незабавно, което й позволи веднага да се върне към своите размишления. Да, Итън приличаше на кукла на конци, на арлекина, който децата окачват да виси в детската.

Режисьорът дойде, а тя без малко да извика от изненада.

Зак искаше да се целунат и я прегърна. Тя го задържа.

— Не, току-що се измих. А ти се потиш и миришеш на мъж, който е правил любов.

И за да не го обиди, добави:

— Който много добре е правил любов…

— Наистина ли?

Тя потвърди с пърхане на ресници.

Зак се протегна, щастлив, а след това потъна в джакузито.

Ани изкриви лице: ако имаше нещо неразбираемо у мъжете, то бе блаженството, което извличаха от секса! Тя смяташе, че в това отношение няма равенство между мъжкарите и женските. Чувствените преживявания изпълваха първите, а не вторите. Мъжете търсеха и получаваха удоволствие, жените не.

Дали бе срещала поне един мъж, който да не е бил еуфорично задоволен след сеанс с вирнати крака?

Не. А, да, може би Дейвид, в чието лице тя бе забелязала безпокойство… вероятно защото той чакаше аплодисменти. Дейвид беше актьор, сиреч жена с ташаци.

Тя се върна в стаята и подхвана една археоложка задача: да открие дрехите си под пластовете, които бе наслоила жарката им среща, пласт чаршафи, пласт кувертюри, пласт възглавници.

Клекнала, за да се опита да открие сутиена си зад минибара, тя забеляза празната опаковка от шоколадов десерт, на която се бе залепила топка прахоляк, и при тази гледка внезапно осъзна гадостта на ситуацията. Като вдигаща се нагоре камера, тя се видя в унизителното положение да търси бельото си в безлична хотелска стая, докато някакъв космат мачо си тананика под душа.