Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

Смяташе продължението на плана си за много просто: от наблюдателния си пост щеше да изстреля една стрела и да убие хищника.

Но щом обкрачи един дебел клон, си даде сметка, че не може да мръдне и че на всичкото отгоре мишената е извън обсега на неговия лък.

Зачака.

Каква бе почудата му, когато видя непозната девойка да приближава до водата. Побесня и тъкмо се канеше да й извика да изчезва оттам, когато една подробност го възпря: ако извикаше, щеше да издаде присъствието си пред дивия звяр.

Твърде късно. Зловещ вой долетя от близката горичка.

Тръпки полазиха Рубен и се наложи да се хване за кората, за да не падне.

Вълкът връхлетя с пяна по зъбите.

Безсилният Рубен извърна глава и отказа да бъде свидетел на касапницата.

Внезапната тишина го принуди да погледне отново. Великанът се бе спрял пред девойката, кожата около устата му се отпусна надолу, а настръхналата козина се върна към обичайната си форма.

Рубен веднага разбра, че не става въпрос за почивка — въпреки разстоянието той усещаше покоя, който се излъчваше от непознатата. Макар и крехка, тя налагаше силата на мисълта си над вълка и над ловеца — над голия ловец и над въоръжения ловец — и им нареждаше да прекратят враждата помежду си. И им вливаше своя покой.

След около половин час атмосферата така се бе променила, че Рубен имаше усещане, че наблюдава среща между малко момиченце и голямо куче.

Възползва се от този миг и грабна лъка да го екзекутира. Не биваше да прави това: докато търсеше колчана, заклещен между плешките му, залитна, изгуби равновесие и се сурна надолу. За щастие, рефлексите му на млад човек му позволиха да се вкопчи в друг клон и отново да възседне кората.

В далечината бдителният хищник усети заплахата. Непознатата също. Дали разчиташе някой юнак да дойде и да я спаси?

Рубен не помръдна от страх от вълка и от боязън да не би да насърчи надеждите на нещастницата. Спря да си криви врата, за да види продължението, и се съсредоточи върху нестабилното си равновесие.

След известно време чу беглите стъпки на вълка, който се оттегляше, а младата жена все така стоеше до водата.

Той избра да си остане нависоко. Облаците отново скриха луната и над полянката притъмня. Към четири сутринта, когато му се стори, че цялата вселена спи, той слезе от клона, разтърка болезнените си крайници, а след това почти тичешком се отправи към Брюж. Там се втурна на пазарния площад, за да разкаже на тълпата фантастичната сцена, на която бе присъствал на лунна светлина.

Жителите на Брюж бяха потресени от тази история, която зашеметяваше умовете, тъй като престъпваше законите на природата. А когато Годеливе, Хадевейх и Бенедикт разтревожени изтичаха да кажат на стражата, че тяхната племенница и братовчедка е изчезнала, хората направиха връзката между Ан и девойката, като по чудо пощадена от вълка.

От този миг гражданите започнаха да дебнат връщането на Ан. Който казва чудо, казва Бог! Вярващите си присвоиха това събитие и заговориха, че ако Господ е спасил това създание, то е защото тя е чиста, девствена и безгрешна. Целият й живот бе преразгледан през призмата на теологията. Дори започнаха да тълкуват другояче бягството й в гората, за да се измъкне от годеника си: тя бе пожелала да се запази за Господ, и за малко да вземат Филип за развратител и за змия-изкусителка. Колкото до мълчаливото й поведение, то мина за смиреност.

Щом Ан прекоси градските порти, жителите на града дотичаха, обградиха я, започнаха да се кръстят и дори коленичиха. Няколко кюрета обявиха извънредни служби, като всеки от тях интригантстваше, за да получи момичето на първи ред.

Леля Годеливе, въпреки селската си простоватост, се притесни. Вместо да посрещне племенничката си с плесница и гълчене, тя се плъзна до свещеника, който я разпитваше, и изпроси разрешение да я притисне в обятията си.

В замяна на това, Ида, неспособна да прикрие своята враждебност към онази, която жителите на Брюж приемаха за избраница на Господа, бе разтресена от такъв гняв, че майка й я изпрати да постои при баба си в Сент-Андре.

Следващите седмици обогатиха и раздуха легендата на Ан. Защо ли? Вълкът спря да вилнее. Отначало помислиха, че е избягал заради хайката, но след като три агнета бяха отмъкнати и десет кокошки обявени за безследно изчезнали и след като отстраниха идеята мошеници да са се възползвали от претекста за вълка, за да грабят без свян, хората си направиха извода, че той все така мародерства из околността. Но вече не нападаше селяни…