Эрик-Эмманюэль Шмитт - Жената с огледалото

29 февруари 1906

Гретхен,

Ще ти разкажа толкова странно премеждие, че няма да ми повярваш. Всъщност, ако аз самата не бях преживяла тези моменти, щях…

Откъде да започна?

О, Гретхен моя, по безредния ми почерк и по разкривените букви ще разбереш как трепери ръката ми. Умът ми вече не може да състави три поредни свързани изречения. Не мога да се съвзема след онова, което се случи. А да го изложа на хартията…

Смелост, трябва да успея. Толкова е…

Хайде, Анна, стегни се, остави емоциите настрани и отрази фактите.

Добре, откъде да започна?

Ох, това вече го казах…

Господи, ще подхвана историята оттук-оттам, както ми дойде…

И тъй, предишния понеделник стигнах до термина на бременността си. Виена никога не е виждала по-огромна жена от мен; за девет месеца коремът ми се бе превърнал в заострен снаряд; вървеше с няколко секунди пред мен в стаите, където влизах задъхана и плувнала в пот, с длани на кръста. От седмици наред на гърба ми му беше трудно да издържа това бреме — а на пикочния ми мехур още повече, — тъй че, въпреки щастието да бъда бременна, цвилех от удоволствие, щом помислех за освобождаването си. Според жените от рода Валдберг огромният ми корем без никакво съмнение оповестяваше момче. А за моя лекар, доктор Тайтелман, размерът му се обясняваше със силно производство на плацента.

— Добре сте настанили бебето си, Анна. Тъй разкошно, както във виенския ви палат. Едвам се чува туптенето на сърцето му, когато човек се заслуша.

Нареди ми да се кача на кантара.

— Невероятно… Ако гледа само стрелката, човек може да си помисли, че разхождате шесткилограмово бебе.

— Шест килограма ли?

— Да.

— Колко тежи едно бебе?

— Нормално между два и три килограма. Едро бебе обикновено е четири-четири и половина килограма.

— А моето е шест килограма?

Лекарят избухна в смях.

— Да, в известен смисъл е великан.

А аз се разпищях:

— Но това ще бъде истинска касапница! Никога няма да успея да го извадя! Раждането ще бъде ужасно… Разрежете ми корема.

— Цезарово сечение ли? Не, не съм привърженик. Според мен, то трябва да се прилага само на мъртви жени!

— Да, но на мен ми разказваха…

— Да, Анна, в течение съм. Да, моят събрат и приятел, доктор Никиш, го практикува успешно, защото нашата епоха е напреднала откъм асептика и анестезия. Въпреки това…

— Цезарово сечение, докторе! Извикайте колегата си Никиш. Нека да ме приспят, да извадят детето и да ме зашият отново.

— Има голям риск от инфекция на корема. А започне ли перитонит…

— О, Господи.

— Една от всеки пет жени умира.

— Това дете ще си остане заклещено в мен и ще пукнем и двамата!

Той постави длани на челото ми. Веждите се сбърчиха над благите му, приветливи очи.

— Успокойте се и ме изслушайте до края, Анна. Не мисля, че детето тежи шест килограма. Вашето тегло се обяснява другояче… Водите ви заемат повече място от детето.

— Защо?

— Очевидно е! Когато ви преслушвам, едвам стигам до плода.

Въздъхнах, облекчена.

— Доверявам се на вас, докторе.

Тайтелман опипа гърба и мършавите ми ръце и добави:

— Ще свършите работата си по старому, както всички жени от хилядолетия насам. Щом сте минали бременността без препятствия, защо пък раждането да е по-различно?

Приех, че е прав. Досега, в сравнение с други, малко ми се беше гадило и бях избегнала разширените вени и стомашните киселини.

Франц изчакваше търпеливо долу, в каляската.

Разказах му за разговора, като скрих пристъпа си на страх и дори поразкрасих похвалите, които ми бе отправил лекарят. Да, имам нужда да се хваля! Не е необходимо, Франц ме обожава до такава степен, но откак нося наследника на Валдберг, не спирам да си търся случаи да бъда отрупана с комплименти.

Както обикновено, Франц ме покри с целувки и се отнесе към мен като към скъпоценно съкровище. О, Гретхен, щом само се погледна през неговите очи, се виждам като магьосница, като създание, надарено с рядката дарба да прави живота по-пикантен, по-наситен.

Със сълзи на очи Франц ме запита:

— И тъй, за кога е раждането?

— За следващите дни, дори часове.

— Нещо по-точно?

— Франц! Правеше любов с мен всяка нощ, дори по няколко пъти на нощ.

Той избухна в смях и почти се изчерви. Допълних:

— Изненадвам се, когато някои жени твърдят, че знаят в кой ден са забременели: това не е толкова ясновидство, колкото знак, че посещенията на съпрузите им толкова са се разредили, че е можело човек да определи датата им.